Ясене, поздравления за прехода. Ние сме се виждали с теб на първото издание на 100- те километра от н. Мазалат до н. Ехо, но ти едва ли ще се сетиш кой съм. Не е ли странно че хора като теб и мен, които отдавна обикалят Стара планина едва сега се замислят за пътя през Михова планина. У мен се появи интерес едва преди две години и това лято го направих. Като че ли Балканът отесня. Убеден съм че в близките години този маррут ще се наложи като предпочитана дестинация от много планинари. Само преди една година например почти всички се качваха от пркинга до заслон Ботев през хижа Плевен. Това лято предпочитаната пътека беше през Купата.
Точно между Михова Планинка и процепът за който говориш има тясна премка. Акоси забелязал от западната и страна има стръмен улей. Всъщност той е много удобен през лятото за изкачване,защото е обрасъл целия с трева.
Хващаш се за нея и на четири крака, не ти трябва осигуровка. В горния край можеш да вървиш изправен. Подходът е малък Осрядък, вляво от мушичов дол. На твоята карта дори има отбелязана пътека с пунктир. След преминаването на процепа в скалата нагоре се върви около 50 метра и се хваща едва забележима хоризонтална пътека, която след по малко от десет минути ви извежда на чешмата под заслон Маринка. В снега трудно се забелязва и затова сте продължили нагоре. Поздрави от Варна, може догодина да се срещем около Ботев. Радо.