О, свещенна простота. Хайде малките дечица да се просветите малко на тези теми, да почетете книжки, да погледате филми, да поразпитате родителите си , бабите си и дядовците си и чак тогава да коментирате сериозни теми, защото сте смешни. И в двата ми рода има партизани и ятаци така, че знам от разказите на баба ми какви са били годините тогава. Живеело де е бедно - ядели са просеник и качамак, сирене и лук. Всичко се е плащало натурално защото пари нямало или поне бедните не са ги виждали - чорбаджиите и капиталистите с фабриките са били друга работа. За учение и дума да не става - всичко се плащало. Затова и партизани са ставали по принцип бедняци и нискообразовани хора (когато нямаш нищо, нищо не може и да загубиш).
В гората са излизали и ставали шумкари само когато е било невъзможно да живеят в цивилния живот - полицията е арестувала и биела яко в полицейските управления. (На дядо ми брат му е бил политзатворник на доживотен и добре, че е е дошъл Девети септември че са разбили Плевенския затвор иначе щял да даде фира дето сега му казвате. Баба ми и майка му са ходили на свиждане в полицейското управление и ми е разказвала, че целият бил в съсирена кръв, син и със дрипи и, че не могли да го познаят...)
В гората не е имало какво да се яде и са разчитали на ятаци за храна и дрехи - животът в Балкана не е бил никак лек...