|
|
| Тема |
 Част 6: вр. Сколио [re: Orнeдишaщ] |
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
|
| Публикувано | 29.09.09 22:50 |
|
|
|
Вр. Сколио (2912 м)
Вр. Сколио определено е върхът, предлагащ най-величествената олимпийска панорама. Гледка, достойна за боговете! В никакъв случай не пропускайте да го изкачите. При това върхът е съвсем лесен за изкачване (е, стига да не се появите откъм северната му стена, която си я бива!). Югоизточният му склон е гладък, тревист и леснопроходим, а от север се спуска висока отвесна стена към дъното на Мегала Казания. Главното било прави при върха завой под прав ъгъл. До върха може да се стигне от много места:
- По билото от изток откъм вр. Скала по добре очертана пътека, по която са поставени знаци, бележещи маршрута Е4 (виж снимка 30 по-горе);
- По билото от юг откъм вр. Агиос Антониос през един безименен връх близо до Сколио. Билото е маркирано с някакви отпадъчни на вид железа, бучнати в каменни купчинки. Изненадващо, но всички те стоят прави – явно не се намират достатъчно бабаити (като у нас) да покажат, какви са мъжье, като ги гътнат...
62. Билото между вр. Агиос Антониос (на заден план) и вр. Сколио
- От завоя на пътеката малко над разклона на Хондро Месорахи по дъното на сухата долина се изкачва пътека право към върха – това е най-краткият път от хижа „Спилиос Агапитос”;
- В ясно време: по всякакви други пътища по югоизточния склон, на който са поникнали две доста масивни заоблени връхчета. Уговорката за ясно време е важна, тъй като склоновете тук са дълги, широки и гладки и ориентацията е много трудна, ако няма дабра видимост.
63. Връхчетата югоизточно под Сколио
На върха има две коти, като източната е по-висока. Връхната точка е камениста.
От хижа „Спилиос Агапитос” може да се направи полудневно кръгче по съвсем лесен терен: хижата – разклона – вр. Агиос Антониос – вр. Сколио – вр. Скала – разклона - хижата. Препоръчвам именно тази посока на обикаляне (по часовата стрелка), тъй като тогава най-хубавите гледки ще са пред очите ви, а не зад гърба ви.
64. Сколио, Стефани (в мъгла) и Митикас (над тъмната сянка на облака), гледани от Агиос Антониос
Както вече писах, най-ценното в изкачването на Сколио е гледката оттам, която е просто разбиваща. Под вас е грамадният и дълбок циркус Мегала Казания (т.е., Големия Казан – също като под Вихрен, но нещото е доста по-внушително) с преспи сняг в усойните сенки на дъното. Отвъд тази гигантска дупка се изправят западните стени на Стефани и Митикас. Разбира се, Мегала Казания се вижда добре от всички обграждащи го върхове, но от Сколио гледката е най-внушителна. Не съм толкова добър в писането, та да дам с думи представа за тази гледка – тя трябва да се види! Известна идея за нея (макар и непълна) могат да дадат снимките по-долу.
65. Стефани, Митикас и връхната точка на Сколио (с човека)
66. Мегала Казания и западните стени на Стефани и Митикас – поглед от Сколио
67. Митикас и Скала – поглед от Сколио
68. Западните стени на Стефани и Митикас
69, 70, 71. Мегала Казания
(Следва продължение)
| |
| |
| 
|
|
