|
Вр. Стефани, или Тронос Диос (2909 м)
Това е най-митичният връх на митичния Олимбос, защото според древните гърци там бил тронът на боговете (Тронос Диос). Дългият върхов гребен с отвесни стени от двете страни придава на върха вид на огромна облегалка на диван или широко кресло – достойно място за почивка на някой морен божествен гръб.
39. Върховете Стефани (вляво) и Митикас (вдясно), гледани от вр. Сколио. Над Стефани е надвиснала сянката на Зевс, замахнал да цапардоса Хера
Изкачването на Стефани е по-трудно от това на Митикас и включва малко катерене – върхът не може да бъде изкачен с ръце в джобовете, което определя изкачването като алпийско. Макар участъците, които се катерят да не са нито дълги, нито много трудни, човек трябва или да е свикнал да катери, или поне да носи средства за осигуровка. При всички случаи не забравяйте на всеки по-труден участък да си задавате въпроса: „А това ще мога ли да го сляза?” Все пак, най-трудната част е слизането.
Лабилните камъни са твърде много и представляват голяма опасност. На места се катери буквално по сипеи. Не тръгвайте в голяма група и ако има други хора, изчаквайте ги да се махнат от опасните зони над (откъдето могат да ви убият) и под вас (където можете вие да ги убиете).
Подходът към Стефани е през м. Зонария. От разклона над хижа „Спилиос Агапитос” се тръгва надясно. Пътеката отначало се изкачва стръмно по склона, но после наклонът намалява и пътеката става почти хоризонтална. В северна посока се навлиза в местността Зонария – поредица от ясно очертани, много красиви и впечатляващи хоризонтални слоеве на скалата. Пътеката следва един такъв слой.
40. Пътеката през Зонария, гледана откъм „Спилиос Агапитос”...
41. ... и откъм Оропедио тон Мусон
От пътеката се откриват впечатляващи гледки към скалните кули, съставляващи източната стена на вр. Митикас.
42. Поглед от пътеката през Зонария към Митикас
Минават се три разклона. На първия има стрелка с надпис „Какоскала” - оттук може да се изкачите до пътеката между Скала и Митикас (почти на Скала). Вторият разклон е маркиран със стрелка и надпис „Митикас” - оттук тръгва пътеката за върха през кулоара Луки. Само на двадесетина метра по-нататък е разклонът за Стефани със съответната стрелка и надпис.
43. Първият разклон: за вр. Скала
44. Вторият разклон: за вр. Митикас
45. Третият разклон: за вр. Стефани
Ако продължите по хоризонталната пътека, тя обхожда със завой наляво южния ръб на Стефани, минава под внушителната му североизточна стена и извежда до двете хижи на Платото на музите. От тях към върха се идва по същата пътека, но в обратна посока.
От третия (най-северния) разклон на Зонария се тръгва наляво (ако идвате от „Спилиос Агапитос”) по маркировката за Стефани. В началото на маршрута тя е подновена, прясна и гъста е и се вижда отлично. След изкачване по скалистия склон, което става все по-стръмно, се навлиза в стръмен кулоар.
46. Началото на изкачването към Стефани: поглед нагоре...
47. ... и надолу
В горната му част е първият участък за катерене – няколко метра, в които се изнасяте вдясно от кулоара.
48. Трудното излизане от кулоара е първият участък, който се катери
Нагоре маркировката е стара и доста заличена, но има много марки и при вглеждане се виждат. Следва по-лесен участък, който обаче е постлан с нестабилни камъни, готови да паднат надолу.
49. Пътят над кулоара
Изкатереният праг закрива видимостта към кулоара отдолу и трябва много да се внимава, защото може там да има хора, които не се виждат.
50. Пътят над кулоара – поглед надолу
Постепенно се излиза на върха на божествената облегалка и наклонът намалява. Минава се през връхче и оттатък се слиза на скална седловинка в подножието на главната кота.
51. Излизането на връхчето преди главната кота
52. Поглед от това връхче към главната кота
53. Предвръхчето, гледано от главната кота. Вдясно е Мегала Казания
Ръбът напред е отвесен и много труден. Трябва да се траверсира по площадка наляво над бездната на Мегала Казания, където се минава край клин в скалата и след няколко метра се достига до винкел, изкачващ се нагоре и надясно. Това е вторият участък за катерене и ще направите много добре, ако си оставите раницата на седловинката преди котата, ако вече не сте я оставили на Зонария, което е още по-мъдро – аз не го направих и мога да кажа, че раницата пречи в тези винкелчета, особено на слизане. Следва още едно подсичане наляво и още едно катерене на винкелче нагоре, и сте на върха при дванадесетте олимпийци. Двете винкелчета току под върха, всяко от които е дълго 2-3 метра, са ключовото място на изкачването, а и най-страшното, защото току под краката ви са 700-те метра въздух до дъното на Мегала Казания. И не забравяйте, че ще трябва и да слезете оттам!
На връх Стефани има пирамида от камъни и кутия в тетрадка, в която записите не са много и май липсват такива от зимните месеци. Котата на Митикас е много близо, на една ръка разстояние, но гребенът между двата върха е много труден. Отдолу на югозапад е чудовищният циркус Мегала Казания, а в обратната посока се простира Платото на музите с двете хижи и агрегатът им – между и по-ниско от тях.
54. Връхната точка на Стефани
От върха при хубаво време се откриват великолепни гледки във всички посоки. Наистина е божествено!
55. Поглед от Стефани към Митикас
56. Поглед от Стефани към Сколио
57. Поглед от Стефани към Платото на музите с двете хижи
58. Поглед от Стефани към пътеката от Зонария за Платото на музите под североизточната стена на върха
59. Поглед от Стефани към част от Мегала Казания (под Сколио)
Слизането става много внимателно по пътя на изкачването.
60, 61. Североизточната стена на Стефани от завоя на пътеката малко след разклона за върха
(Следва продължение)
|
Част 5: вр. Стефани [re: Orнeдишaщ]
