|
Вр. Митикас (2918 м)
Митикас е най-високият връх на Олимп и в цяла Гърция и втори на Балканския полуостров след Мусала. Изкачен е за пръв път на 2 август 1913 г. от Христос Какалос, ловец на диви кози от Литохоро, и двама швейцарци, водени от него. Думата „Митикас” означава „нос”.
До първенеца на Гърция има два пътя, по които е разумно изкачването без въже и на два крака.
Класическият (и най-лесен) път е през вр. Скала по пътеката, наречена Какоскала. От Скала започва маркировка с боя – елипси с червен център и жълта периферия. Отначало се слиза малко надолу по много стръмен кулоар на също така стръмния скалист склон.
32, 33. Началото на пътеката Какоскала (от страната на вр. Скала)
Следва подсичане надясно към седловината между двата върха. Оттук започва много стръмно изкачване по вдлъбнатата част на склона (или по-скоро, на стената) на Митикас.
34. Склонът на Митикас над седловината между него и Скала
В горната му част отново се подсича надясно, достига се билото при една цепнатина, зейнала надолу към Мегала Казания, и вече близо до него (но все малко отдясно) се изкачва връхната точка. Маркировката е поставена толкова нагъсто (през 1-2 метра), че буквално показва всяка стъпка.
35. Билният ръб преди Митикас
36. Крайната част на изкачването
Често се обсъжда трудността на изкачването. Наистина, наклоните са много големи. Изкачването е опасно, защото евентуално падане почти сигурно би било смъртоносно. За щастие обаче структурата на скалата е такава, че се върви по нещо като стръмни стъпала; отвсякъде има равни площадки за стъпки и при хубаво време човек може да изкачи върха (и да слезе от него) дори и без да използва ръцете си. Понеже скалата е такава навсякъде, разминаването с други хора по маршрута е лесно. Скалата е накована с много клинове, които се забелязват отдалеч, тъй като са заградени с квадратни (вместо елипсовидни) марки.
37. Маркировка около клин
Осигуровката може да е необходима (или поне желателна) при мокра скала, когато опасността от подхлъзване ще е значителна. За чест на гърците, те са се въздържали от това да опъват метални парапети по върха. Желаещите да се осигуряват сами си носят въжетата. В сухо време трудността е повече психологическа, отколкото техническа, но съм длъжен пак да повторя – маршрутът е опасен. Трябва да се върви внимателно и в никакъв случай да не се пада. Продължителността му (според таблото на вр. Скала) е 40 минути между двата върха, но става и по-бързо (аз например го взех за 17, защото жена ми и синът ми останаха да ме чакат на ветрилника на вр. Скала).
Друга сериозна опасност са големите тумби хора, които се движат по този маршрут. Скалата е доста здрава и почти няма лабилни камъни, но... само почти. Срещат се. Никак не е препоръчително да тръгвате, ако над вас пъпли върволица от 50 души, дърпащи влачещи се по скалата въжета. Опасността от каменопад е сериозна. Каската не е никак излишна, а най-добре е да подберете по-безлюдно време. По мои наблюдения най-голямата навалица тръгва от хижата около зазоряване и трафикът намалява около обяд, а следобяд горе не ходи почти никой. (Това е странно, защото от хижата до върха са само 2 1/2 часа. Може би сутрин времето е по-хубаво.)
На върха има висок триангулачен знак, кутия с тетрадка (бързах и нямах време да я отварям) и тенекиено гръцко знаме. Какво се вижда отгоре не зная, защо улучих гъста мъгла и наоколо не се виждаше нищо. Връхната точка е скалиста и не е много широко – има място за двадесетина души.
38. Връхната точка на Митикас
Другият път до върха започва от пътеката през Зонария и минава през кулоара Луки по източната стена на върха. По него не съм минавал. Казват, че бил по-труден и по-опасен заради многото лабилни камъни, но нямам лични впечатления.
Изкачването на Митикас през зимата откъдето и да е изглежда голямо предизвикателство и в никакъв случай не е туризъм, ами си е чист алпинизъм.
(Следва продължение)
|
Част 4: вр. Митикас [re: Orнeдишaщ]
