|
Върховете
Мога да напиша само за тези, на които ходих. Това са петте, наредени от север на юг по билото в този ред, върха: Стефани (2909 м), първенецът на Гърция Митикас (2918 м), Скала (2866 м), Сколио (2912 м) и Агиос Антониос (2817 м). Пред хижа „Спилиос Агапитос” има табела с надпис „Към върховете”, която сочи началото на пътеката. Донякъде тя е обща и за петте върха.
Тръгва се право нагоре по билцето, на което е построена хижата. Пътеката постепенно се отклонява от него наляво, пресича един улей и се изкачва на следващото било вляво, наречено Хондро Месорахи, по което с много завои продължава стръмното изкачване. Този улей, както и улеят под хижата, са очевидно силно лавиноопасни зимно време и изобщо подходът през „Спилиос Агапитос” не е най-добрата идея. По пътеката има червена маркировка и тук-там знаци „Е4”. След около час бавно ходене се излиза над гората и се стига до разклон, маркиран със стълб с табели, стрелки и надписи по камъните. Разклонът е на каменист склон, издигащ се надясно към реброто, водещо до все още далечния вр. Скала (който не се вижда оттук).
Най-утъпканата пътека продължава право напред. По нея се отива по обичайния път за Митикас или Сколио през Скала. Надясно по склона се изкачва пътеката през местността Зонария за Оропедио тон Мусон (Платото на музите), където има две хижи: „Гиосос Апостолидис” (на 2700 м) и „Христос Какалос” (на 2650 м). От тази пътека в м. Зонария има три отклонения наляво, по които могат да се изкача върховете Скала, Митикас и Стефани. Наляво от разклона пък започва едва забележима в началото пътечка, почти успоредна на тази за Скала и само на няколко метра под нея, която постепенно се оформя, отбива се наляво и достига до вр. Агиос Антониос.
Вр. Скала (2866 м)
Върхът е съвсем лесен технически и до него води широка и добре утъпкана, макар и много камениста пътека, която на места има по два паралелни варианта. От разклона над хижа „Спилиос Агапитос” се продължава направо. Скоро пътеката завива надясно и в посока север-северозапад се отправя към върха по скалист хребет (има вариант по-ниско и вляво от хребета, който е по-защитен от ветровете).
24, 25, 26. Пътеката за вр. Скала
За по-малко от час от разклона се стига до върха. Горе има ниска каменна стена, изградена като заслон срещу вятъра, и информационно табло.
27, 28. На връх Скала
На върха билото, по което се качва пътеката от хижата, се съединява с главното било на планината, което тук завива под прав ъгъл. Съседните върхове по това главно било са: на север – първенецът Митикас и на запад – вр. Сколио.
29. Поглед от Скала към Митикас
30. Поглед от Скала към Сколио
От върха при хубаво време се открива величествена гледка към лежащия под него на северозапад огромен циркус Мегала Казания.
През вр. Скала минава обичайният (най-лесният) път за Митикас. Пътеката между Скала и Митикас се нарича Какоскала. В самото начало на Какоскала (от страната на Скала) има разклон, от който пътека се спуска стръмно по скалист кулоар до хоризонталната пътека през Зонария. По тази пътека не съм минавал.
31. Поглед от Скала към пътеката през Зонария. По този склон има пътека, водеща до хоризонталната пътека за Платото на музите, ясно видима по-долу.
(Следва продължение)
|
Част 3: вр. Скала [re: Orнeдишaщ]
