|
Литохоро – Приония (5 часа)
Приония е последното място, до което може да се стигне с кола от Литохоро (22 км). Има асфалт почти до паркинга в края на пътя (без последния километър). Повечето хора, тръгнали да досаждат на боговете, пътуват именно така. Аз обаче препоръчвам да тръгнете пеш още от Литохоро (което е на 300 м н.в.), защото пътеката минава през красив и величествен каньон, който напълно си заслужава петте часа път до Приония.
По улиците стигате до горния край на Литохоро и тук почват да се срещат указателни табели с надписи „Е4” и „Каньон на Енипеас” на гръцки и английски. Енипеас се нарича реката, течаща в каньона. Следвайки табелите, минавате край хубава чешма и стигате до гробището.
5. Въпросната чешма
То се заобикаля отдолу по тясна уличка и скоро сте в края на селището. Тук има друга чешма и постройка на националния парк, където първата вечер ни разпитваха и записваха в някакви тефтери (май се бояха, да не би да атакуваме каньона на месечина). Някъде откъм ливадите над реката се появява и маркировката по маршрута Е4, която е много неугледна – мацнати с боя червени точки, линии или стрелки. Не може да се сравнява по естетика с българската маркировка, но е достатъчно гъста и се вижда навсякъде, където е нужно.
6. Началото на пътеката следи канала
Пътеката навлиза в каньона по настилката на канал за вода, идващ откъм реката.
Трябва обаче да следите маркировката, защото скоро пътеката се отбива от канала вляво и нагоре. Оттук нататък няма много разклонения, а където има, са маркирани. През първите два часа пътеката се вие високо над реката по десния долинен склон (отляво на реката, гледано отдолу) и няма достъп до водата, затова не е зле да си носите. Освен неминуемите 800 метра, които трябва да изкачите от Литохоро до Приония (1100 м н.в.), има и доста слизане, което добавя значително допълнително изкачване. Гледките обаче си струват! Каньонът е издълбан от р. Енипеас във варовика и изобилства с големи и красиви стени, надвесени над двата бряга.
7, 8, 9. Гледки от каньона на Енипеас
Реката е кристално бистра. Използва се за водоснабдяване и къпането в реката е забранено под угрозата на глоба от 1000 евро.
10, 11, 12. Река Енипеас
На повечето места пътеката е камениста, но широка и много добре поддържана. По нея е хвърлен огромен труд за изграждане на хиляди стъпала, подпрени с дървета, с камъни или пък бетонирани. По-голямата част от пътя е на сянка, в гора, което е хубаво, като се има предвид жегата на тая малка надморска височина. Има бук (който тук расте изненадващо ниско), много чимшири и разни иглолистни видове, каквито май у нас няма. На места са изградени пейки от камък и цимент, явно с цел да се затруднят вандалите да ги счупят, и тази мярка изглежда жъне успех.
13. Пейка
На около два часа от Литохоро се пресича десен приток на Енипеас по хубаво дървено мостче, след което има чешма и каменна пейка. Оттук нататък не е нужно да се носи вода, защото реката се пресича доста често. До Приония има още 7-8 живописни дървени мостчета над Енипеас и десните и притоци.
14. Първото мостче
15. Още мостчета
На около два часа след първото мостче се достига до плитка пещера в скалите високо на десния бряг на реката. Наричат я Агио Спилео, т.е. „свещената пещера”, защото някога вътре живял отшелникът св. Дионисиос. Входът е преграден и е построен параклис и малка пристройка, в която са натрупани ръбати камъни, покрити с чаршаф. Може би вярващите спят там и като се наръбят достатъчно, стават много свети.
16. Пещерата Агио Спилео
Малко по-нагоре се минава отляво под стария манастир на св. Дионисиос над левия бряг на реката, който е бил полуразрушен от немците през Втората световна война. Пътеката продължава през вече по-широки и просторни места. Има поляни, където бяха заседнали, явно за дълго, палаткуващи (въпреки забраните). Маркировката ни връща мъничко надясно по странен път, свършващ в нищото (в дерето), завива пак нагоре по долината и след километър достига шосето и постройките в м. Приония. Тук има чешма и това е последната вода до хижата. Има също тоалетна, паркинг и някакво кръчме.
17. Паркингът в м. Приония
Часовете, които пиша, са „по книга” и предполагат много бавно ходене. Ако човек се разбърза (и не е много натоварен), може и да ги преполови.
(Следва продължение)
|
Част 1: Литохоро - Приония [re: Orнeдишaщ]
