|
През първите 3 дни на септември със семейството се разходихме до Олимп. Вместо да описвам деянията и емоциите ни, реших да направя нещо като минипътеводител за местата, които посетихме. Надявам се, че така ще е по-полезно за четящите. Добавям някоя и друга снимка за илюстрация. Гръцките ударения поне на мен ми звучат крайно противоестествено, поради което съм ги означил с получер шрифт в текста.
Планината Олимп (на гръцки - Олимбос) е малка (500 кв.км), но много стръмна и величествена. Най-високата и част с алпийските върхове се събира на шепа място, но си струва да се види – такива вертикални мащаби в България няма. Още повече, че планината ни е съвсем наблизо. Високата част може спокойно да се обходи за един ден – даже не е нужно непременно преспиване, ако сте с кола.
Олимбос е първият национален парк в Гърция (обявен през 1938 г.).
Тук слагам карта на района, за който ще става дума. Трите парчета трябва да се залепят хоризонтално едно до друго. Поднасям извинения за неугледния вид, но иначе не се чете добре. Иначе цялата карта можете да си изтеглите .
София – Литохоро
Ако пътувате с кола, можете да прескочите това описание. Понеже ние пътувахме с влака, ще напиша за него.
От София до Солун пътуват два влака, които тръгват от София в 07:01 и 17:05 часа. Вторият е неудобен, защото пристига в Солун посред нощ. Първият пристига по разписание в 12:54. Цената на билета е около 30 лева в двете посоки, ако купите билетите 20 дни преди пътуването (иначе е по-скъпо). Вагоните са гръцки, с 6 места в купе и постоянно бръмчащ климатик, от който през лятото вътре можете да пукнете от студ. Ако за планината не сте мислили да си вземете абичка, то за влака задължително вземете!
На границата се виси повече от час. Познайте, кои граничари бавят влака повече. За български граждани личната карта е достатъчна. Гърците само я поглеждат, а нашите я вземат, носят я някъде да и баят и след половин час ви я връщат.
Гърците не обичат да чуват думата „Солун”. Когато им говорите нещо, по-добре казвайте „Тесалоники”.
Влакът спира за по-дълго на гара Стримон, където обръща посоката си на движение. Отдясно има чудесни гледки към южните склонове на Беласица. От Стримон до Солун (пардон, Тесалоники ) е около час.
От Солун за Литохоро има десетина влака дневно с крайна спирка Лариса. Това са електрички на „Сименс”, същите като у нас. Билетът от Солун до Литохоро струва 8 евро. Учениците пътуват с намаление в учебно време (след 1 септември). Пътува се малко повече от час. Климатикът естествено работи. Внимание – на гръцките влакове няма табели с надпис, за къде пътуват. Много внимавайте на кой влак се качвате и за всеки случай питайте! Пероните имат едни номера, а коловозите – други и не е изключено да отпътувате не накъдето трябва, ако не внимавате.
Обявяват гарите по високоговорителя във влака, но има голям шанс нищо да не разберете. На гарите обаче има големи и добре видими надписи. Литохоро е след Катерини, който е по-голям град – това се вижда, а и повече пътници се качват и слизат.
На много места отляво се вижда морето. От Катерини се вижда прекрасно (при хубаво време) и Олимбос.
Гара Литохоро се намира почти на брега, но е далеч от едноименното селище – 6-7 км по шосето. Ние взехме такси, което чакаше пред гарата, за 7 евро. Друг обществен транспорт няма: автобусите от/за Катерини заобикалят гарата (разклонът е на север от нея) и не зная, дали биха ви спрели. Може да се иде и пеш по пътя (с малко късмет можете да хванете стоп) или пък по разни черни пътища на юг от гарата. Последните не съм ги пробвал – има ги на картата, но имайте предвид, че преди Литохоро има голямо поделение на шапките и може да се натъкнете на някоя ограда.
На автобусната спирка в Литохоро видяхме разписание, от което заключих, че освен влака дневно има и десетина автобуса от/за Солун, но не научих повече за тях.
В Литохоро има много хотели, има и частни квартири – една бабка ни нападна да ни кани, само дето не си беше закачила картон на врата като нашите по морето. Ние спахме в хотел „Парк”, входът за който е в една пресечка на главното стъргало. Тройна стая ни излезе 40 евро.
1. Изглед на Литохоро от терасата на хотела
Литохоро изглежда много нагъчкано, къщите са наблизо и нямат дворове, но иначе е спретнато, чисто и има приветлив вид.
2. Стъргалото на Литохоро
3, 4. Из Литохоро
На плажа до гарата има друг хотел и разни къмпинги. Най-близкият на юг от гарата е „Силвия”, там спахме след няколко дни за 5 евро на човек в малка каравана (не си направихме труда да носим палатки и чували). Не ни дадоха чаршафи и одеяла, но не ни и трябваха – беше много топло. Имаше ток, хладилник, тоалетни, душове (но само студена, т.е. хладка) вода, магазин.
(Следва продължение)
|
Три дни на Олимп
