|
Вярно е, че обяснението е малко объркано. Аз минах от там и пак не разбрах обяснението
Следвахме , както и . Пътека няма, но аз здадох неправилно въпроса - исках да попитам дали има излизане на горе, а не очертана или маркирана туристическа пътека. Вървяхме до последно по коритото на левия ръкав и после пак на левия ръкав. Когато изчезна коритото на потока, тръгнахме стръмно на дясно. Наклона беше към 45 градуса, на отделни места към 60. Въпреки че някои от групата пълзяха, може и само в изправено положение да се ходи. Йонко от началото твърдеше, че по коритото се върви по-трудно, отколкото по туфите в ляво и затова си вървеше от ляво. Аз го избъзиках, че е съвсем близо до гледката към Марагидик (спомената от JWalker) и да се разходи, а той се върза и реши да се прави на мъж и се изкатери 200-250 метра излишно, след което слезе и ни настигна от дясно. Излязохме много високо над пръскалото - близо до двете купчини камъни описани от Slove, показващи пътя към билото. Гледайки снимките от съседното било на следващия ден, трябвало е да тръгнем доста по-рано на дясно за да излезем над пръскалото. Според GPS-ите, бяхме стигнали на височината на премката преди Марагидик (дори малко над нея) и решихме, че няма нужда да качваме билото и е по-добре да подсечем върховете. Част от групата вече се беше изморила значително. Намерих добре очертана и на места маркирана с камъни пътека, която тръгва наляво (изток - севреро-изток) към Марагидик и подсича върховете на билото. За съжаление пътеката минава през поне 2 снежни преспи с голям наклон. Имаше стъпки през преспите, но аз не бих минал от там. Преспите могат да се заобиколят от горе, но в далечината, точно преди премката пътеката минава през стръмен сипей, а от това място не можех да преценя какво е състоянието на пътеката там. За това предпочетох да се качим на билото подсичайки първия върх и от там да вървим към премката. Когато стигнахме премката, оставаха 50 минути до залез слънце и пред вид на това, че много малка част от групата беше екипирана и въобще подготвена за такъв преход, решихме да не търсим пътеката за Турски рът, а да отидем в хижа Тъжа да преспим. Там видяхме Чочо от хижа Рай.
На следващия ден групата тръгна лежерно по пътя от хижата към премката, а аз се възползвах от предоставеното време и се качих по прекия път към Марагидик - до сега не се бях качвал там. Заслужава си! А и мразя да върва по досадни пътища. Освен това от билото видях къде започва пътеката, а групата пристигайки преди мен на премката не успя да я намери. Моля за извинение, ако има неточности в имената в следното описание - не съм бил преди това там, а имената гледах от картата на централен балкан и няколко табелки по пътя - може да съм направил грешно заключение. Пътеката от премката започва с няколко каменни пирамидки. Следва се лесно, въпреки че е обрасла на много места. Излиза на голяма поляна намираща се на рид, който започва малко преди Марагидик и който според картата се нарича Турски рът. На поляната има наколко табелки и описание на резервата. От поляната започва на долу пътека със синя лентова маркировка, която ме изненада, защото според картата единствената синя маркировка в района е от следващия рид почващ от Марагидик и слиза в Острец. Според табелките, поляната се нарича "Погледно място Северен Джендем". От поляната видяхме, че е имало възможност предния ден да тръгнем по-рано на дясно, за да се качим точно над пръскалото. Пътеката следваше ту от горе, ту от дясно същия рид. Имаше табелки и за Мече чакало, където вероятно излязохме - ловна пусия и хранилка от другата страна на реката. Имаше метални въжета на 4-5 стръмни места, които сигурно вършат добра работа на пишман туристите, особено при дъжд и кал. Имаше и една пресъхнала чешма. При чакалото маркировката пресича реката и тръгва да катери отсрещния рид. Ние решихме да хванем коларския път от чакалото покрай реката, който излиза на основния път от ВЕЦ-а към видимското пръскало. НЕ сме сигурни по коя еко пътека сме се движили, защото имаше различни надписи - "Бунаря", "Турския бунар", "Балканджиите" и прочие. Паметник на Цанко Дюстабанов не сме видели. Като влязохме на основния път от ВЕЦ-а за пръскалото, видяхме табела за "Турски рът" нагоре към пръскалото, а не на там, от където дойдохме.
Надявам се това описание да е по-ясно
А колко ледено узо с таратор изпихме после...
ПП
Благодаря на Господ за хубавото време, защото групата въобще не беше подготвена и тръгнахме много късно. Благодаря и за това, че падналия камък нанесе само малко кръвотечения, но не и сериозни наранявания. Благодаря за описанията на _dmp_, на Slove и на JWalker - без тях нямаше да се справим.
Редактирано от Mboro на 08.06.09 23:49.
|
Re: Равносметка [re: _dmp_]
