Равносметка / Хоби, Развлечения / Туризъм

Като заключение след съботнта авантюра нещата изглеждат така:
ПАК НЕ СЕ КАЧИХМЕ НА ПРЪСКАЛОТО!
Т.е. пак ще ходим да го търсим.....няма да се откажа, въпреки, че ми е за 3-ти път...
Събота в 12:00 стигнахме до последното мостче на екопътеката над Водохващането.(извънредно късно, но имахме Бургаско участие, което беше тръгнало в 6:00...ех, пътища....).

От моста тръгнахме по десния бряг на левия приток. Грешка - пътека няма, върви се из клонаци и нападали дървета, от легендарната лавина преди 20 години. Долу през коритото на реката щеше да е много по-лесно, тъй като водата беше малко. При една голяма скална тераса на този приток, преминахме на другия бряг. Там започваше и следващия ляв приток.(Точно спрямо описаията на Jwalker и _dmp). Там се движихме отново по десния бряг, пак същата грешка, в коритото на реката по-лесно. Страшни трънки и клонаци. Стигнахме една висока скала с хубава пещера в нея. Викахме мечката - не дойде...изпрати само една сърна, но ние с Боро бяхме отпред и много викахме и тя бързо избяга и останалата част от групата не я видя.

Там слязохме в коритото на реката(това е втория ляв приток, според предходните описания) и продължихме нагоре по него.(Тук според мен се отклонихме от Пръскалото, тъй като избягахме твърде наляво от него, ако бяхме намерили начин да преминем отдясно на скалата или отляво и после пак надясно щяхме да излезем на ръбовете отдясно на Пръскалото. Сега отидохме едно дере по-вляво). След малко кръв при един свлякъл се голям камък и малко шеги със снежни топки от голяма пряспа, продължихме нагоре по дъното на дерето, т.е. по камъните около водата. Там аз избягах вертикално нагоре по изключително стръмен склон с тревни туфи, по-който се катери лесно, но както се оказа изключително уморително. На върха надникнах вляво в пропаст към Марагидик и поляните на пътеката Турски рът. Свлякох се 200 метра по- надолу, подсякох скалата пред мен и по хоризонтала се предвижих до отстрещния край на същото дере по което си вървим и много бавно и почти без въздух настигнах групата, която по дъното на дерето бе излязла на височината на Пръскалото, но едно дере по-вляво. Трябва да отбележа, че и 3-те жени тръгнаха с нас и геройски бяхме се докопали, но вече с доста умора и дори на мен не ми стигна въздуха да се спусна по другата фуния(те тук се събират и това е възможно) за да стигна до Пръскалото. Нямаше да мога да се изкача обратно в разумен срок.

След дълга почивка продължихме нагоре към билото, като наклона вече беше по-поносим, подсякохме леко и излязохме отляво на премката на Параджика. От там с малко подсичане поехме към Марагидик, не улучихме пътеката и свличахме височина напряко...и след известно време се озовахме на черния път за Тъжа, точно под Марагидик, на изходната точка на пътеката, която слиза към Турския рът и обратно към водохващането. Беше вече 19:00 и тъй като пътеката(както се оказа на следващаия ден) е безкрайно обрасла и савсем не се виждаше, се отправихме без храна и без чисти дрехи към Тъжа.(все пак бяхме излезли на еднодневен преход). В Тъжа имаше място и достатъчно храна, макар и за тревопасни(пардон вегетарианци), аз успях да се изкъпя(това е закачка към всички планинари, тъй като аз не ходя редовно на хижи, но всеки път когато тръгна се закачам с другарите, че потен и мръсен не си лягам, а те ме убеждават, че на хижите няма бани. За 14 години съм се къпал на всяка една хижа на която сме били). От къпането обаче нямаше файда, в леглото имаше бълхи и в момента ме сърби докато пиша....

Както и да е , на следващата сутрин се върнахме в подножието на Марагидик, Борко го и качи и от там по ужасните трънки и глогинки на пътеката се спуснахме надолу. До поляната на Търския рът нещата бяха горе-долу, от Поляните има табели и интуитивна маркировка в посока нагоре, но не и надолу, изхода оттях е труден и се пръскахме няколко пъти да търсим маркировките. Групата не ме послуша да слезем по ГПС-а направо през дола, защото имахме 300 метра по хоризонтала и вертикала до пътя от ВЕЦ-а за Водохващането и тръгнахме по маркировката, падна едно обикаляне, въртене, накрая се докопахме до пътя, но според мен неефективно и бавно, със същия риск и стръмно спускане.(Тия дето са взели парите да направят екопътека "Турски рът-Бунарята" са направили добра сделка, за 3 изгнили табелки, две дървени дъски и 50 метра метално въже, вързано ниско и глупаво сигурно са източили 20 евра от бюджета на Евросъюза).
Като заключение - предвид състава на групата, държал се геройски и късното тръгване, си направихме добър преход.

За съжаление Пръскалото все още ме чака.......