Искам и аз малко да се намеся. Пътеписът е писан от Ясен. Синият висок самар е на Моис. Двата самара са абсолютно различни. На Ясен самара е полски или чешки, закупен от баща му от някакъв поляк/чех преди около 20 години - втора употреба. Баща му го е носил около 15-18 години като планински спасител, след което Яско го доизносва като студент, та и след като завърши около поне 5 години. Самарът е уникално удобен. Рамката му е от заварени една към друга тръби, а не сглобени с болтове. Платът е някакъв лек, полиамиден или полиестерен - не знам какво точно, но доста здрав и износоустойчив. За всичките тези години си имаше тук - там протрито, дупчици някакви, но си беше много по-добър самар от българските съединени с винтове рамки. Бях му обещал, а и то все още си важи обещанието, ако си закупи плат, да му зашия същия, за да си подмени скъсания чувал. В случая обаче, явно е от значение не самия чувал, а рамката.
Няма да забравя, когато за пръв път го видях с "модерна" раница - Ташев около 80 литра как ходеше като ударен самолет - два дни с раница поне половин метър над главата му, която вечно беше килната в едната посока. Ясен може да носи громни тежести за дълго време в самара си, без особено затруднение и без да му проличи, но с раницата просто го съжалих.
Сега сигурно е свикнал с този вид раници, още повече, че има и 60 литрова спасителска ташевка и по-малки. И най-вече сигурно му е увряла главата, както и на мен, че няма нужда от толкова багаж.