Ееееех... / Хоби, Развлечения / Туризъм

...тоя пътепис! Още бил актуален. Добре, че Speedy тогава го качи в сайта си, че запази снимките... И да съм му благодарил, и да не съм му благодарил, сега го правя с най-голямо удоволствие!

А за Хобо: Навремето други раници нямаше в България. Май през 1995-та, (тогава правихме прехода) Ташев беше започнал да шие, но ние бяхме бедни студенти... Някои бяха с раници, взети от остатъците в складовете на учебните ни заведения. Преди да тръгнат хората бая ги позакърпиха. Но че сме ходили с тях не означава, че са били удобни. Един от нас дори беше правил някакви опити да сложи удължения на рамката, че да стои по-високо чувала на раницата и да може да слага допълнително багаж. Но му беше още по-неудобно заради нарушения център на тежестта.
Аз тогава ходех с един полски самар, друг такъв в България не бях виждал. Но още тогава беше на 15 години раница, баша ми я беше купил на старо от някакъв поляк през 1980 година. Носил съм и български самари, носил съм и съвременни раници на Ташев, по-удобна раница от нея не съм носил. Не знам как беше направена, но тежестта се разпределяше идеално на рамената и гърба. Колкото и да товариш, не се усещаше. Всичко друго което съм носил ми откъсва рамената. Сега ми хвалят раниците на Дойтер, но все не ми остават пари да се обзаведа с такава. Когато понатрупам опит с Дойтер, ще направя сравнителна характеристика между другите раници и полския самар. А за българските това беше характерно - колкото и да ги настройваш, прогонваш, облепяс с бинтове и лейкопласт, слагаш допълнително дунапрен и какво ли още не, все убиваха.

Моята раница не се вижда на показаната снимка, защото аз снимах, а тя си беше на гърба ми.

Поздрави и успех с раниците родно производство.