Неделната сутрин се оказа невероятно ясна. Слънчева, тиха, топла сутрин! Вълшебно време. Решихме да не се бавим много и да тръгнем по-рано. Хапнахме, пийнахме чай. Сложихме котки на обувките, прибрахме щеки. Някъде към 8.15 часа се задвижихме се. Снегът през нощта замръзна и ходене с котки и пикел стана много по-лесно и приятно от предишния ден. Не бързахме изобщо, спирахме, снимахаме, просто стояхме и се наслаждавахме. Бяхме на това прекрасно място, по това страхотно време. Нито облаци, нито вятър. Забавихме се и на Кутело . Тук вече свалихме котки и сложихме ски. Както споменах в началото варианта за Палашица отпадна заради липса на сняг в долната част. Решихме да се спускаме на изток от кутело към Малкия Казан. Там сняг си имаше в изобилие почти до хижата. Първо тръгна Стефан. В началото той слизаше бавно. После с повече смелост тръгна на дъги надолу, Само чух как той възкликна от кеф. Дойде моя ред. Предимство на източния склон на Кутело че е стръмен и едновременно е широк, а ниското наклона леко намалява и дори да се пребиеш не е страшно. Впечатляваща гледка. Целия склон е покрит със среберист сняг. Прекрасен сняг. И ето ги първите дъги. Трудно е да предам осещания от вълшебния полет в небето, когато дъга след дъга набираш скорост. Фрирайд, господа! След мигове бях при Стефан. 400 метра денивилация слязохме за отрицателно време. Същите осещания и при слизане в Малкия Казан, там си позволихме хубав шуз, все пак долу е равно. Следва слизане в гората до където има сняг и около 500 метра ходене към хижата. Там бяхме прди 12ч. на обяд. Щастливи и доволни. Близо 3 часа чакахме Павка от неговия поход, имахме време да се изкъпим в реката под моста, да се попечем на слънчице и да похапнем...

снимки довечера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lexa на 12.05.09 14:07.