То, уважението не е само между приятелите.
Тази експедиция е първия ми спомен като дете. Била съм на две години, но никога няма да забравя с какви силни и смесени чувства реагираха хората около мен. Когато гледах филма за нашата експедиция вчера ми стана студено с блуза и яке в салона, в който допреди това бях по тениска.
Когато съм си говорила с разни случайни хора за планините много от тях не са били сигурни Мусала ли е по-висок или Вихрен, нито пък къде се намират. Но всички знаят, че Еверест е най-високия връх на света и там умира Христо Проданов.
Но опитвам се да се поставя на мястото на хората, които стават спонсори на такива мероприятия. Ами какво, ако някой загине там? И те са направили тази експедиция възможна... Я по-добре спонсорирай някой футболен отбор или културно мероприятие.
За да е толкова печелившо, че да се пренебрегнат такива морални въпроси, сигурно трябва да скочиш от К2 с на дедо си фърчилото, на което да пише "Дъвка Идеал" и да предоставиш филм задължително.
Така за осъществяването на една експедиция става по-важно дали имаш парите да заминеш, отколкото дали имаш опита. И за разлика от преди 25 години хората заминават без да са алпинисти дори, по някога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите