Аз се съгласявам за правописа. Не визирам конкретно написаното от Аспарух, защото не си спомням вече "сводката", но ми прави впечатление абсолютния ужас в грамотността на българите, особено по-младото поколение. Чудя се дали да се смея или да плача.

За правописа е нужно старание и желание, защото това са правила, които трябва да се научат.

За писането обаче не става. Или го имаш, или го нямаш. Научиш ли правила, които да спазваш, звучиш по журналистически. Мен лично много ме дразни изпипано по калъп описание, лишено от личен поглед и най-вече чувство.

А когато липсва чувството, остават само фактите. Които винаги са досадни и скучни, но са полезни в някои случаи. Факти, факти, факти, както е казал един герой на Дикенс.