Ами ако чак до там сме я докарали, може и да не ходим изобщо на някои места.
Но нещата обикновено не стоят толкова крайно. Природата си има телеранси на поносимост - ако не излизаме от тях, тя се възстановява по-бързо отколокото ние консумираме от нея и нещата са ОК и за природата и за хората. Когато едно диво място почне да се урбанизира, това означава, че отдавна е мината границата му на поносимост и нещата там вече не са ОК и трябва да се отдръпнем, да ограничим присъствието и "потреблението" си, за да може мястото да се възстанови. Природата го може това - всичко е въпрос само на това да я оставим на мира за необходимото време. Естествено, нищо не е чак толкова просто - едно променено от хората място никога няма да стане точно такова, каквото е било преди това. А има и естествени промени и без човешка намеса - джунгла може да стане пустиня и пустиня може да стане джунгла. И разбира се, местата в природата не бива да се разглеждат изолирано едно от друго, не може да заградиш два декара гора, да кажеш че я оставяш да се възстанови за сто години и да си мислиш че тя ще се възстанови такава, каквато би станала ако е часто от заградени двеста квадратни киломера.

Вмето да си чешем езиците, не е ли по-добре да хващаме лопатите, макар че и това е нищожно малко - но все е нещо?

Основното в случая е всички да обичаме планината и природата истински. Тогава няма да има кой да й навреди, а когато нещо с нея не е наред, всеки ще направи каквото може за да й помогне. Един ще посади дръвче на километри от там, друг ще се откаже да ходи на мястото, за да не вреди, трети ще отиде там за да го изследва и да каже как може да му се помогне. Четвърти ще си приказват. Пети няма да правят нищо, но също ще обичат това място, ще се интересуват и ще мислят за него. Кой от тях ще е направил най-много? Едва ли е толкова важно кой, защото всички заедно винаги ще са направили най-много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите