Моят разказ далеч няма претенции да бъде пътеводител, а и аз самата съм кашкавал - турист, но пътеките по които минахме бяха действително "неутъпкани", поради което си позволявам да го напиша тук.
Вчера се върнах от поход в Средна гора. Така съм се "разкършила", че макар и взела всички познати мерки, мускулната треска не ме подмина. Близо 50 км пеш в снежна планина! Не си е за вярване даже! / от моята камбанария, естествено /
Тръгнахме на 28.02.09 за гр.Хисар. Добро пътуване с автобусчето, което често ползуваме и наричаме "папагалчето" заради необичайно шарения му външен вид. Не може да се сбърка с никое друго !
Там ни очакваше екскурзоводка от хотел "Аугуста", която ни разведе из града и ни показа забележителностите му - крепостни стени, извори, почивни бази.... Обядвахме в малко кокетно ресторантче "При бай Ганчо", което нашега наричахме "При бай ТиГанчо" . Последваха 1-2 часа разпускане в СПА центъра на същия хотел, след което се отправихме към хижа "Воден камък " / бивша "Петима партизани "/ за настаняване, вечеря и преспиване. Хижата е една от малкото останали хубавички хижи. Топличко, чистичко, приятно! С хубава столова, телевизор, музика. Прекарахме чудесно!
На следващия ден, 1 март, след като си разменихме мартенички и се поздравихме с празника, в 8,50 часа потеглихме за връх "Фенера" и хижата под него. 13 човека, от които 4 мъже.По предварителни данни - разстояние 20 км. Водач ни изведе на 4-5 км извън хисарския кв.Веригово. Каза ни, че от там до хижата са 20-22 км. Както и да е. Продължихме в хубаво време , без сняг и кал. Пътят се оказа маркиран горе-долу добре, следвахме коларския път, в началото без проблеми. Не след дълго се появи снегът. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-дълбок ставаше. В един момент пътят свърши: тракторът, който се е опитвал да стигне до хижата не е успял и се върнал назад. Продължихме по нечии стъпки. Както после се оказа , преди нас са минали младежи, взели разстоянието без указана пътека за 12 часа. Когато вече се надявахме че наближаваме, след 13 часа, намерихме единствената маркираща време табела - Хисаря 2,30 часа, хижа Фенера - 2,50 часа. На мен лично ми се стори като нелепа шега. След всеки завой очаквах да се появят полянки, за да започне след тях стръмен участък към хижата, както беше предварителната ни информация. И така - до 17 часа. Някои пристигнаха даже в 18, имаше готовност да тръгват вече да ги търсят. Най-критично стана положението, когато преспи направиха пътя непроходим. Наложи се да заобикаляме през една горичка / добре, че младежите бяха оставили следи !/. Преди нас мина един друг мъж, който уведомил хижаря за нас, зазвъня камбаната на хижата, ориентира ни.... пристигнахме.
Хубавото беше, че в хижата ни очакваше горещ чай и топла трапезария. Разположихме се, сушихме си дрехите, вечеряхме.
Оказа се, че няма да можем да продължим набелязания път - връх Козя грамада, почивна станция "Бяло камене" , село Старосел - поради непроходими пътища. Налагаше се да преминем обратно тези 24 км, както последно се разбра, засечени с джи пи ес. / Хижарят беше казал 25-30 км. /
На 02.03.09 тръгнахме рано, в 7,25 часа, за да успеем да стигнем в 14 часа в Хисаря и с автобусчето да отидем в Старосел. Така и направихме. Близо 50 км изминахме пеш за тези два дни! И то в заснежена планина! Не беше най-трудният ми поход, но беше най-дългият зимен за мен. 8 часа снежен преход за един ден! И още 6,30 часа на следващия .
Не допуснахме друга промяна на предварително набелязаната програма. Разгледахме тракийския култов храм, следващия по пътя ни друг храм , известен като единствен с колоните пред него, не пропуснахме и винарната в Старосел. /откъдето се снабдихме с хубави вино и пелин/ .
Доста изморени се прибрахме в София след 20 часа.
Не съжалявам за дългия и труден преход!

Редактирано от diana1OO на 03.03.09 20:26.