|
Е, дойдох да видя най-после какво става на Рила. За събота и неделя бяха обещали няк'ви ужасии - ветрища, мъглища, снежища, затова си хванах добре познатата пътека от Боровец за Мусала. Ама колкото по се качвах, толкова по си личеше, че времето е чудесно - няма го издайническия снежен шлейф по върховете, и облаци не се гонят над тях. Ски пътят набит, а от хижата нагоре личат стъпките на двама-трима тръгнали по-рано. Леденото езеро - затрупан и заключен, но заслончето е достъпно.
На обяд съв на върха. Студено, ясно, слънчево и абсолютно безветрие. Нататък по върховете се придвижвам без яке. Хора няма, но едно стадо кози ме пусна буквално между тях. От Маришки връх завих към Грънчар. Над Централна Рила бавно припълзява нисък, стелещ се облак, а от мъгливото поле на езици ту напредва по Бели Искър чак догоре бял език, ту се връща обратно.
Понавалял е нов сняг, но е било тихо и няма навеища. Поне в тоя район на хпланината лавинната опасност не е висока: новият сняг е равномерно натрупан и в дълбочина постепенно става все по-сбит, без захарни подложки. Няма склонност към цепене и откъртване на дъски. Разбира се, улеит са нестабилни.
Пристигам на Грънчар, слънцето още я огрява. Дървата са доста малко, а някой е затворил чешмата отвън, която никога не замръзваше. На рекичката обаче има незатрупано око и от него след издълбаване на стълба се точи вода.
Може би преди около месец са минавали хора - издава ги убого вестниче с програмна статия за др. Азис.
Е, аз си лягам рано, но в неделя ставам късно - не ме чака пътят към Рилския манастир, добре е новият сняг по склонните към прашни лавини върхове около Рибни езера малко да се послегне. Поемам обратно, от Маришки връх завивам към стадото кози на Манчо. Толкова е тихо, че и горе едва се издържа жегата.
Един връх назад се показва човек. Аз слагам снегоходите и по права линия се насочвам към Янчов преслап. Склонът над Заврачица е доста навят, а около хижата има три метра сняг. Но самата хижа е в обичайния си окоп. Никой не е идвал - откакто няма единичен билет за лифтовете над Боровец (който иска - си купува карта за всички съоръжения)... Лопатата виси до вратата, но на мен и навън си ми е добре и сядам да похапна за половин час.
Тъкмо тръгвам и отгоре на ски се задава... той ще каже кой - човекът, когото видях. Разпознаваме се форумно, запознаваме се лично и той се понася надолу.
Е, преди Чакър войвода пак се застигаме. Групата французи, нощували там, вече са строени отпред със негоходи и чакат да им покажат Хайдушки дол. Доподхапваме и по утъпкания път се спускаме към Боровец. А отдолу вече е изплувал тъмният облак и завалява сняг. Съвсем като през зимата.
|
По утъпканите пътеки
