|
|
| Тема |
 Още снимки [re: Orнeдишaщ] |
|
| Автор |
Cвилka (непознат
) |
|
| Публикувано | 09.02.09 21:38 |
|
|
|
Ето и моята гледна точка във снимков материал
По принцип шапка намъквам само в изключителни случаи. Обикновено ползвам лента, която обаче бях забравил. Поларената маска бях решил да не вземам, съвсем умишлено, до момента на олекотяването на багажа. В стремежа да олекотя максимално, туристическото яке отпадна, за сметка на едно колоездачно без качулка. Ама кой да се сети за тази качулата подробност в 02:00 през нощта, само 2 часа преди да ставането. В раницата ми беше останала само неопреновата маска за лице, както и скиорски очила, които не можешеха да помогнат на бързо изтудяващата ми се глава. Към върха вятърът се увеличаваше, а аз се изтудявах все повече, успокоявайки се, че върхът е наблизо. Все пак не сме в Алпите, ами "някакво" си Осогово. Вече в това име влагам друг смисъл... Може би се натрупаха доста фактори: недоспиване, недояждане, силен вятър... В последните 20-на минути на изкачването на Руен усетих как съвсем бързо мощността на двигателя изчезва, като сдухана батерия на GSM на студено при разговор и лош обхват. Всъщност за пръв път ми се случва подобно нещо в такава степен. Виждам как започвам да давам все повече зор, а изоставам прогресивно. След около 5-10 минути се движех вече поне двойно по-бавно. Гладът изчезна, а на мен ми светна лампичката, че от този момент нататък имам малко време да хапна нещо насила иначе - зле. След върха сгънах една република, която оправи двигателя, но само за надолнищата, а за равното и нагоре не се беше погрижила . На леко качване сърцето започваше да бие лудо, чак го усещах как напира под ребрата. На заслона хапнах добре, на бунгалата пак, а като се прибрах не си легнах веднага. В мен напираше неудържимо чувство, че трябва да изям нещо.
Та снимки от преди Руен до вр. Шапка не търсете.
| |
| |
| 
|
|
