Добро лепило е Тип-топ 2000. Не знам има ли малки разфасофки, обаче. Виждала съм го на кутии по 1 литър (като кутия за блажна боя е, светлозелена). Има и втвърдител към него. С него лепят транспортните ленти в мините (каучук и метал). Може да се намери на битака и по железариите, евентуално.
А за хелметекаса-много си е добър, ама си има чалъм. Двете повърхности трябва да се почистят много добре от старо лепило и да се надраскат с шкурка. Хубаво е да се обезмаслят със спирт. Като се намаже лепилото се изчаква да засъхне (то си го пише на опаковката) , толкова, че като го пипнеш да не ти остава по пръстите. За залепването е важно да се притиснат много здраво повърхностите. Първоначалния натиск е по-важен от времето, за което ще се оставят да престоят след това. Обущарите ползват дървен калъп и начукват яко подметките. В домашни условия-пълниш чепика здраво с вестници, лепиш и притискаш силно. Ако лепиш токът на обувката, можеш да притиснеш с крака на стол, върху който изсипваш книгите от цялата си библиотека. За по-добро разпределение на натиска- може в обувката да се подложи отвътре малка дъсчица.
Еспадрилите винаги си ги лепя с хелметекс по тая технология. Пълня ги с вестници и като ги поначукам с чука ги облепям с лепенка да си стягат няколко часа. Никога не са се разлепяли, а гумите отпред са сменяни поне 3 пъти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите