Какви 10-12 години, бе, Спасе? Те 15 стават вече...

И аз имам носталгия към миналото, само че се опитвам да съм реалист. Отказъл съм се вече да се надявам, че взаимовръзката планина-човек ще стане отново както допреди 20 години. И в нашето поколение комай са последните идеалисти - просто сме расли и възпитавани в "онова" време, а после се опитвахме да нагласяме околната среда според нашите виждания и разбирания. Което естествено няма как да стане - средата и обстановката ни оформиха, бавно, наистина, но затова пък сигурно. И това важи в глобален аспект, и в планината, и на морето, и в полето - който не вие с глутницата, е щастлив, ако тя не го разкъса, а просто го остави да си живурка някъде настрани.
Аз съм сигурен, че нещата ще се напаснат рано или късно в едно равновесно положение, и това ще стане до 5-10 години. Когато планините ни станат един огромен изкуствено регулиран и поддържан парк като Алпите и въобще всички западноевропейски. При нас тече същия процес, който там е минал доста отдавна - тотална експлоатация, усещането в един момент, че всичко отива по дяволите и каквото е останало, трябва да се съхрани, и след това възстановяването. Проблемът е, че опитите за "възстановяване" идват твърде късно, когато вече процесът е необратим. И се получава това, което видях миналото лято в Алпите - красиво, чисто, подредено, радващо окото, но без нормална жива природа и естествена красота. Всичко се развива по план, според някой си закон, под заплахата от глоби и наказания. Надявах се, че този процес в България ще се прекъсне навреме, но явно трябва да извървим същия път. Незнам по каква причина тези закономерности саа ненарушими.

И къде в цялата тази организация виждаш личността, която наричаме "хижар"? Няма я, просто в такава среда тя е излишна, няма място за нея. Изпразва се от смисъл. Проблемът, който се нищи в тази тема, е естествено отражение на цялата тенденция. Останали са една шепа хижи в България, най-вече тези, до които няма път, които все още съществуват, изпълнени със смисълът на думата "хижа" от времето на баща ми и дядо ми. Просто тази дума се превръща в анахронизъм. Скоро "хижи" в този смисъл на думата, който познаваме, няма да има. И не след дълго ще дойде осъзнаването, че все нещо от тази природа, която ни е останала, ще трябва да запазим. Планирана, номерирана, преброена, с голям брой изкуствено поддържани резервати и с хубави и сигурни пътища навсякъде, а там, където все пак е невъзможно да мине път, ще каца хеликоптер. Естествено, всяка сграда в планината ще продължи да се титулова "хижа", а човекът, който се грижи за нея, "хижар". Само че в тия думи ще се влага съвсем друг смисъл, който виждаме отсега на много места.

Бих могъл да говоря още много на тая тема, защото проблемът, който разгледах, е само част от събитията, които се случват с т.нар. "планинарство". Те имат и много други страни. Които пак се свеждат до развитието на обществото и времето, в които живеем. Но няма смисъл. А и да има, няма време.

Всичко най-...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите