Не съм на ничия страна, просто искам като изляза на хижа ЕХО да се чувствам както преди 10-12 години.
Какво имам в предвид.
Без значение в какво състояние излизаш горе, мокър, полузамръзнал или с единия крак "оттатък", ВИНАГИ има някой, който да те приюти на топло, на печката ВИНАГИ има тенджера чай, хижата е топла, колкото и хора да излязат горе, винаги са Добре-дошли, ако ще и да бъдат настанени на дюшеци в пода на столовата, под невероятно красивата маса с дърворезба и т.н.....
Това е истинска хижа, не е хотел, не е печалбарска история. Надценката за шоколада и фъстъците беше 60 процента височинни разходи. Едва ли това е покривало разходите на Николай да ми изнесе на гръб вафлички, кроасанчена, шоколад, коняк, бира и какво ли още не...
А предполагам, че всеки който е направил 8-12 и повече часа преход може да оцени какво означава една бира, едно кафе, топъл чай безплатен, вафличка или нещо друго такова. Което ще види чак на Шипка или ако слезе у дома си.