Нали се сещаш какво означава да продадеш хижа Ехо? Все едно продаваш безплатния труд на една камара народ, техните мечти и идеали - от времето, когато още имаше такива неща. Все едно да продадеш Прохода на Републиката или язовир Копринка. Ако аз бях русенски студент щях да направя всичко възможно /вярно, че не е много/ хижата да си остане студентска. Вярно е обаче, че и дружеството трябва да цени хижарите си, особено тези, които наистина имат заслуги към хижата. Това е уникална за България хижа, характера и трябва да си остане абсолютно непроменен. Съжалявам, че ние, свищовските студенти си нямаме нещо подобно. Доста време нашата група се срещахме по баирите една група от Академик Русе, и наистина им завиждахме. Покрай тях на Ехо винаги сме се чувствали като у дома си.