|
Вчера си спретнахме едно ходене до Ботев. Еднодневно. В 6.30 тръгване от града, в 18.30 прибиране. Не съм засичал точно, но към осем и нещо поехме от паркинга под хижа „Плевен” нагоре по ръба, по който минава кабелът за връх Ботев. Снежец имаше тук-там, на малки петънца. С изкачване във височина снежната покривка започна да става непрекъсната, но с дебелина 2-3 см. Чак на мястото, където се пресича пътеката от х.”Плевен” към Водните дупки снегът вече беше десетина сантиметра. Нагоре започна да се увеличава, но не бе кой знае колко. Като цяло снежната покривка е 20-30 см. Естествено има места с навявания, веднъж-дваж затънахме до чатала, но това е изключение. Още с пристигането в планината се радвахме, че денят се очертава прекрасен. Надявахме се да остане такъв. Отдолу се виждаше цялото било, обляно от светлината на изгряващото слънце. Усещахме, как ни гъделичка отвътре: „Нагоре, да се накефим на гледките”. Но не ни било писано... Още с излизането над Купата, т.е. след границата на гората, се видя, че нещата по билото не изглеждат добре. Влачеха се едни мъгли със скорост, която даваше представа за вятъра. А снегът не беше много, и пръхкав, неулегнал... Видяхме един самотен елемент да се придвижва по лятната пътека. Той също ни видя и ни изчака на мястото, където нашият път се пресича с пътеката. Единодушно решихме да продължим по летния път. Като цяло стар сняг почти няма, а новият тъкмо покриваше тревите и хвойната. Времето беше студено и здраво. Явно без опасност от лавини. По пътеката обаче пресякохме три улея, където бяха падали. Малки лавинки, но достатъчни, за да направят беля. Това явно беше ставало в предишните топли дни. Ако някой мисли да ходи натататък, все още може да се мине по лятната пътека. Има места, където е голям гъдел да се премине, а ако се затопли ще има и известен риск от лавинки, но на този етап все още може да се премине достатъчно безопасно. Падне ли обаче нов сняг, край!
Това е известен маршрут и предполагам голяма част от четящите тук са го преминавали. И аз бях минавал оттам много пъти, но никога в зимни условия. Представете си сега водопадите, склоновете, скалите на Северния Джендем... всичко това покрито със сняг и лед. Бяло, зловещо и красиво. Със замръзнали водопади и набити със сняг скали. Невероятна гледка, още е жива пред очите ми. За съжаление не можах да направя много снимки. Един път, че се скапа времето и видимостта падна до 20-25 метра, и втори път - батерията сдаде багажа. Имам нов фотоапарат и за първи път го тествах в планината – май няма да го бъде. Уж по-добър, но със съответните неудобства – голям, тежък и трябва да се пази повече. И батерията му явно не устисква на студа.
Когато започнахме да изкачваме последния баир, към заслона, лошото време започна да слиза при нас. Заливаха ни талази мъгла, вятърът се засили, но успяхме да се изкачим почти догоре при хубава видимост. Малко преди заслона взехме решение да не ходим до него, а да изкачим върха направо. Там лятно време си личи пътека, но сега през зимата есествено не. Набелязахме посоката, поехме нагоре и не след дълго бяхме в гъста мъгла, носена от силен вятър. За щастие поне валеж нямаше. Държахме посоката все нагоре, времето беше неприятно, но поносимо. Последните 15-20 минути стана проблемно – студът и вятърът се усещаха осезаемо. Но предвид близката цел стискахме зъби и вървяхме.
На върха хапнахме, направихме един час почивка и в 14.00 стартирахме надолу. Времето беше същото, дори по-лошо – с по-силен вятър и по-гъста мъгла. Надявахме се със слизането да се отървем от него, но не ни било писано... Решихме пак да прескочим заслона и да се прибираме по-бързо, затова се върнахме по същия път. Аз имах известни притеснения дали ще го улучим, но следите ни личаха много добре. Като слязохме до лятната пътека, мъглата се пораздигна. Вятърът обаче остана, а и се появи някакъв ръмеж. Суграшица. За щастие беше слаба. Като стигнахме ръба с коловете и поехме надолу, снегът вече беше мокър и тежък. А под Купата спря и вятъра. Надолу слизането беше доста неприятно, защото снегът беше нестабилен, а отдолу мокра трева и хвойна. Всичко скрито, не виждаш къде стъпваш, а като стъпиш, се пързаля... Но към 16.30 бяхме при колата, а към 18.30 вкъщи.
Яд ме е само, че не питах на Ботев каква е температурата. Вятърът беше поносим, но студа си го биваше.
Не съм направил много снимки, но ще се постарая да кача някъде днес-утре. Да видите снега и мъглите.
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мисленеРедактирано от Яceн_ на 15.12.08 17:40.
|
Връх Ботев
