Студентският дух витаещ на х.”Ехо” и по-общо традициите на туристите да градят и стопанисват свои домове в планината, според мен ще останат живи ако ние, нейните почитатели си имаме поне малко доверие, не си правим кал и уважаваме труда един другиму.
Ще се опитам да обоснова това си твърдение.
През лятото на “Ехо” заварих група от Русе, която работеше по подръжката и ремонтите. Предложих да помогна и се включих в изнасянето на дървен материал и в друга работа. Хората ми благодариха, почерпиха с бира, с една дума сприятелихме се. Но ми направи впечатление, че никой от хижарите дори не погледна, къде и какво се работи. Имаха си други грижи – кафенца, супички, чайчета, бирички. Алъж верижът не биваше да секва и за минута.
Мъжът обикаляше с някъкъв бинокъл на врата, ту нагоре, ту надолу, а жената се “залепваше” за когото може и започваше да злослови и оплюва за кражби и измами, я дървари, я строители, коняри. Не пропусна и работещите в момента хора от дружеството. Одумваше без задръжки и хижарите на съседните хижи.
Докато вечеряхме момчетата споделиха, че за изнасянето на камината, на по-тежките радиатори и на още други голямогабаритни товари, хижарът почти винаги намирал причина да ги зареже. При няколкото излизания на УАЗ-ката до под хижата, той първо си превозвал с конете собствената стока, след което намирал някакво оправдание – вятърът силен, самарите не са добри, може дъжд да завали и др.п. и ги оставял сами да се оправят - с конете, на талига, на ръце, на гръб.
И не само това. След като разбрали, че хижарите отказват и нямат намерение да се захванат, наложило се да чистят натрупана тиня, да заливат фуги, да запушват отвори на покрива и в стени, да укрепват и уплътняват дограма и др.п. А занемарените неща за оправяне са много – паднали плочки, “найлони” по прозорци, ръждясали кюнци, зеещи дупки и каси в помощната сграда, прогнили пейки.
Едно от момчетата, бе твърде прямо. - “С това си поведение хижарите все повече отблъскват онези, които имат желание да работят и помагат на хижата.Та догодина няма да се намери кой и дървата да добие. И има ли смисъл да се трепим, да осигуряваме средства по проекти, програми и от къде ли не, след като тези вманячени хорица са с дежурни и предварително стъкмени доноси за кражби и измами”.
И още нещо, което се отнася до две публикации - тук във форума по темата “за х. Ехо” и в сайта на студентите от Русе.
В сайта на ”Академик” има поздравление до 15 души, работили активно на хижата през 2008 г. Научаваме, че освен направените немалки парични дарения за хижата от деятели и членове на ръководството, са положени стотина дни доброволен труд, като са изпълнявани усърдно различни видове строително-ремонтни работи, монтиран е втори слънчев панел, гласи се локалното водно отопление.
Но изглежда всичко това не се нрави някому.
Стига се до там, че главните “виновници” за гореизброеното, осигурили в допълнение за десетте месеца на годината и над 4000 лв помощ за хижата, с което фондът за хижарските заплати е увеличен с близо 1200 лв. над планираното, във форума е "подхвърлено" абсурдното предположение, че те “КРАДАТ 0Т БЮДЖЕТА НА ХИЖАРИТЕ”. При все това за дейностите хранене и търговия хижарите не внасят наем и не заплащат вложените за това горива и консумативи.
Има нещо неясно в цялата работа.
Безспорно е, че хижата постоянно се обновява, сдобива се с нови и нови придобивки, туристите са посрещани добре, дружеството се старае да осигурява добри условия и прилични възнаграждения на своите хижари. В същото време ръководството на “Академик” безогледно и аругантно бива оплювано и омаскарявано.
Не ви ли се струва, че се разиграва добре режисиран сценарий за масиран натиск върху “академиците” да вдигнат белия байрак и се откажат от “Ехо”?!.
Може и да не е така!
Но едно е сигурно! Има хора, за които стопанисващите туристически дружества, в които са съхранени младежки дух и ентусиазъм са пречка за постигане на техните комерсиални цели, а неповторимият облик и планинарската атмосфера в хижи като “Ехо” са без особенно значение.
Авера