Имаше една групичка на Planinari.org, която го беше обсебила. После нещата доста се промениха към по-добро след като някои от тях намалиха присъствието си, други се мяркат епизодично, а трети изчезнаха за постоянно.
Известно време след това клубът съвсем замря ( не в резултат на липсата на планинарите от орг. де, да не си помислите такова нещо ) и взе да става скучно. Нямаше с кого да се дъвча. Но сега съм отново удовлетворен - мога да се отдавам с пълни сили на любимите си закачки ( появиха се нови глупаци, лесно се впрягат, упорити са и веднъж налапали кукичката дълго опъват), а освен това в клубното пространство все повече набира сила присъствието на приятели от кръга на искрица живот. Еееех, какви времена доживях ... да си чатя в клуба с Кольо, ще ме прощавате за което; на мене е лесно да прости човек щото така или иначе съм си готин отвсякъде - пич, хевиметъл, компетентен почти по всички въпроси, пътеписите ми не са лоши, а и духовното богатство на множеството личности пишещи под моя ник със сигурност ви кефи. Въобще, както се казва в едно радио предаване: Най-хубавото тепърва предстои, драги сънародници! Ще ме прощавате и ще ме търпите, няма как,... нали?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите