|
Точно така, абсолютно правилно - трябва да се ходи и не само в Кавказ...., да се пише, показват снимки, споделя, под всевъзможна форма ... Чест му прави на Ясен, че го прави, когато има възможност.
Трябва да има и противоречиви мнения, защото те често също са важни и стойностни, служат и като коректив, а и с тяхна помощ се доближаваме повече до това, което остава между редовете. Естествено добре е ако съумеем да спазваме и добрия тон, защото почти всеки е чувствителен, но може би не винаги това трябва да е водещото.
За Грузията, да се надяваме, че догодина ще ти бъде по-нормална обстановката, за съвсем, по-добре знаеш, че точно по места дето искаш да ходиш, няма как да бъде. Ние се набутахме с един приятел именно през август в тази изключително интересна страна. Имахме ОК, от иранския консул в Баку, на попълнените ни формуляри за транзитни визи и когато разбрахме цената от по 50 евро и бяхме почти на път за иранската банка, за да внесем таксата, се върнахме на първоначалния вариант за прибиране, който освен това ни даваше и възможността да посетим в тази посока и някои други интересни, набелязани места в Азербайджан. В съответния ден след поредица от смени, локален транспорт и стопове, стъпихме безпроблемно на грузинска територия някъде около полунощ. Границата пресекохме пеш, при КПП-ти край Красни мост, тъй като това беше най-икономичния вариант. От доста амбициозната, по принцип програма, се съсредоточихме единствено в Тбилиси, както и в старата столица и околностите й, която и до днес е център на грузинската патриаршия. Е ,отскочихме и до скалните църкви на Дейвид Гареджа. Обстановката беше тегава, а основният проблем, с който се сблъскахме там, дойде в момента, когато решихме да си ходим. Главната пътна артерия беше блокирана, положението все още военно и се наложи да се измъкваме по черен, военно-времеви път неотбелязан на картите и заобикалящ Гори с широка дъга покрай азерската и арменската граници. Уж само се возехме, но често нямаше яснота дали автобусът ще успее да се справи с поредното препятствие. Имаше ходене пеш на моменти, бутане и т.н. В крайна сметка Тбилиси-Батуми се получи точно 24 часа. Та такива неща и аз с нетърпение очаквам дните, когато по-обстойно ще се потопя в тази дълбока книга, наречена Грузия, където българите традиционно се радваме на едно от най-топлите и искрени гостоприемства, които съществуват в представите ни.
Редактирано от Yogi на 31.10.08 11:07.
|
Re: Кавказ 2008 [re: дoмoceд]
