|
|
| Тема |
 Усмивки от старите ленти! |
|
| Автор |
Пaвeл (скитащ) |
|
| Публикувано | 29.10.08 17:40 |
|
|
|
Здравейте,
Търсих нещо из нета и попаднах на един разказ на Альошката. Отново се смях през сълзи...
За който не го е чел или го е забравил, ето го:
Последно за 2006г на Кончето през мъгла и сняг
Автор Lexa (Фaнaтиk)
Публикувано 12.12.06 17:17
Всичко започна от късно телефонно обаждане в петък вечер. Весел глас на Павка съобщи, че със Стефан имат намерение да ходят в Рила през почивните дни и викна и мен да дойда. Понеже много исках да отида на Конче през тези дни и почти се отказах поради липса на компания и не много добри прогнози за времето. Предложих на Павка, той нямаше нищо против, както и Стефан. Успяхме да тръгнем в 6,30 от мъглива София. Стефан страдаше от недоспиване и снощия студентски купон. След танспортни прехвърления в 10ч. стъпихме на пътека х. Яворов. На х. Яворов стигнахме към 11.30ч. Времето беше чудесно, бледни студенти тъкмо са събудили. Хапнахме по еднаа супа и към 12ч. тръгнахме нагоре. Над Бункера започна газене на сняг, Павка не ни пускаше да го изпреварим. Под превала настигнахма момче и момиче също тръгнали към Кончето. Май са отказали и са връщали обратно към х. Яворов, обаче като ни видяха продължиха след нас. На превала стигнахме към 16 ч. С Павка тръгнахме по билото към Разложки Суходол. По билото почти нямаше сняг и ходенито там беше приятно. Другите опитаха да подсекат по лятната пътека, след малко са отказали и също излязоха към върха. Сложихме котки изчакахме да се съберем преди Каменитишки превал. Междувременно се стъмни и дойде гъста мъгла. Младежи малко са стреснали от влошилото се време. Стефан през цялото време им оказваше морална подкрепа и стветеше със фенер. Те нямаха добро осветления. Доста се забавихме на билото, накрая при слизане от вр. Баюви Дупки. Момичето съвсем издаде багажа на Павката, който го занесе в заслона. В заслон Кончето стигнахме към 20.00 ч. Настанихме се, стоплихме, хамнахме стоплихме чай и си легнахме.
Поспахме добре. Младежите събудиха в 5,30 за да тръгват със първото посветляване. Ние поспахме закусихме, пак поспахкме. Младежите не успяха да опаковат багажа до 8,30. В крайна сметка към 9,00 тръгнахме. Изпреварихме младежите преди Кончето Минахме Кончето в силна мъгла. На Премката, Павка препоръчи да не ходим през Казаните заради много сляг и гъста мъгла и ни пое през вр. Вихрен. До там стигнахме без проблеми за сравнително малко време, после слязохме на Кабата и от там завихме към лятна пътека за х. Вихрен. Имаше мъгла много натрупан сняг. Стефан посочваше правилен път по компаса. В ниското мъглата се разсее. Пресекохме пътека за х. Вихрен, решихме да излезем направо на пътя към к. Бъндерица. Забихме към един много стръмен и тесен улей. Павка слезе, каза че може да се ходи, след него аз и Стефан. Опасност от подхлъзване беше много висока. Павка слезе надолу бързо, аз и Стефан слизахме обърнати с лице към склона. Смело забивах котките в снега и правих стъпките надолу, опирайки се пикел. Имах осещане че не се местя в пространство, а се движа на едно място. Чакаше ме стръмното спускане, за който и не подозирах в началото. Това беше стръмен над 45 градуса склон, покрит със сняг, с пораснали на места храсти. Зацепвайки се за храсти и успяхме да слезем долу ожадняли и мокри. Това спускане отне доста сили и след преодоляването му осещах чувство на малка победа. С това и приключи нашия Пирински поход,който се оказа доста по-различен от обикновения туризъм. За да го направиш, трябва да живеш с това. Именно това е част от нашия живот, което предизвиква да го правим.
Не Ви трябва метеоролог за да знаете накъде духа вятърът...
Редактирано от Lexa на 12.12.06 17:24.
Надявам се, че Lexa няма да се сърди, че съм го изтипосал пшак в клуба...
Поздрави!
| |
| |
| 
|
|
