Като чета това, което пишеш за европейските гидове, се сещам за подобно мое изживяване в Щатите. Бях си харесал един връх, но нямах свястна екипировка, защото по принцип не бях отишъл да качвам планини, а знаех, че върхът не е от най-лесните. Отидох в управата на парка да питам и бях просто шокиран (приятно, де) от отношението на хората към идеята ми. Никой не каза "Не можеш", никой не каза "Не бива, недей", не почна да си скубе косите от ужас, да се търкаля по пода, да пищи, да ме връзва с вериги или нещо подобно. Обясниха ми съвършено точно, обективно и подробно как стоят нещата с маршрута. Извадиха албуми със снимки - отдалеч на целия връх, после по-отблизо, после въже по въже, после в едър план на ключовите места... И ме оставиха да си преценя сам. Аз прецених и се отказах от изкачването. Евала за начина, по който работят хората.