Драги Турист, първо, "ковач" в българската традиция изобщо не е синоним на "налбант", и второ, в кой точно български език е била широко използвана думата "подковач"? Нека да проверим. Найден Геров, "Речник на българския език", Част четвърта от 1901 година, където би следвало да бъде, дума "подковач" няма. В Част трета от 1899 обаче на стр. 176 четем:

*Налбант и налбантин, с. м. Който кове, подковава коне и волове.

Мари сестро Ангелино,
я извади враня коня,
девят годин неводено,
неводено, нековано,
заведи го на налбант,
да ми кове врана коня,
на юнашка вересия.

В "Български етимологичен речник" на БАН, Том V, София, 1996, стр. 450 и 451, четем думите "подкова" и "подковавам", но не и "подковач". В "Етнография на България", Издателство на БАН, Том II Материална култура, София, 1983, в Показалец на термините понятие "подковач" няма, но има "налбантство" (стр. 319). То е описано на стр. 112 и 113, като е наречено "подковачество", но с уточнението, че "С този начин на пренасяне на стоки и люде е свързано подковачеството, известно у нас с турско-арабското название налбантство." В Google за думата "подковач" при търсене в страници на български се получават само 113 резултата, докато за "налбант" 4 800. Извод - практически и в миналото, и сега понятието "подковач" е било или съвсем неизвестно, или маргинално и използвано ограничено в научната литература като изкуствен термин, докато масовост е имало названието "налбант". Съответно "преводът" на името на връх Налбант с неточното Ковач е пример за насилие над езика, традицията и културата на българите, направено вследствие на малограмотност и криворазбран патриотизъм.