Ами аз успях да изпълня едно свое отдавнашно спортно желание – да направя малко по-дълъг вариант на похода, така че да премина през 15-те най-високи върха на Стара планина (само без 16-я, Миджур, по ясни причини). Става въпрос за следните върхове:
Ботев, 2376 м
Голям Кадемлия, 2276
Млечния чал, 2254
Малък Кадемлия, 2228
Жълтец, 2227
Параджика, 2211
Вежен, 2198
Мазалат, 2197
Пиргос, 2195
Безименния (между Ботев и Млечния чал), 2172
Голям Купен, 2169
[ БЕЗ Миджур, 2168 ]
Амбарица, 2166
Юрушка грамада, 2136
Ушите, ???? (между Параджика и Маринка. То пък един връх... ама го има в пътеводителя!)
Каменица, 2104
Малък Купен, ????
Миналата година се опитах, но не ми стигнаха сили или може би по-скоро инат. Тази година бях здраво надъхан и успях да пристигна на връх Вежен за 23:39 часа, на косъм от контролното време и застъпващ езика си, ама все пак стигнах.

За критиците: знам, че торбаланстването по планините е тъпо, ама ще повторя, че това си беше чисто спортен мерак. Така че моля да ми бъде простено.

Накратко:
В четвъртък се качих от с.Тъжа на вр. Мазалат по много красив маршрут. Кажи-речи на самия връх си намерих дълбока ниша под една скала, че още доста духаше. Легнах си в 20 часа и се наспах прекрасно. На другия ден графикът беше следният:
Ставане – 4:50
Старт от вр.Мазалат – 5:00
На първата седловина след мен тръгна цял табун коне. Идваха да ме душат, но не дадоха да ги погаля. След 100 метра за съжаление се отказаха от похода.
Вр. Пиргос – 5:35
Вр. М. Кадемлия – 5:51. Тук посрещнах изгрева.
Вр. Г. Кадемлия – 6:10. Раницата я оставих на седловината между Кадемлиите. Започна великолепен ден – слънчев, но не много горещ. Идеален за подобно ходене!
Чим колиба – 6:44. Никой от групата не се виждаше, бях подранил, а двама бяха тръгнали в 4 часа и бяха много напред. Закусих в движение с пакетче бисквити.
Под х. Тъжа минах в 8:05.
По баира ме изпревари Николай. (Той направи страхотното време, 14:25 ч до х. „Ехо”) Иначе още се движех сам, със собствената ми оптимална скорост и ми беше много добре.
Русалийски проход – 8:56. Откъм Марагидик се появиха колоездачи.
Вр. Юрушка грамада – 9:33. Николай вече не се виждаше, беше много напред. Още никой не ме застигаше.
Вр. Параджика – 10:12. Отзад се появиха първите от основната група.
За протокола, все пак изкачих и Ушите – по-голямото (източно) ухо в 10:23, а следващото – в 10:27.
Маринка – 10:35
Заслонът е в плачевно състояние, серсеми са отковали част от дъските на нарите, а мръсотията е неописуема с думи. По баира към Ботев ме изпревари и Сашо.
Вр. Ботев – 11:18
Заслон Ботев – 11:38. Тук спрях за първата по-голяма почивка и за по-сериозно ядене. Дойдоха и хората от основната група начело със Станислав, та се видяхме най-после. Продължихме в 12:20 заедно с Борката.
Вр. Безименния – 12:37
Вр. Млечния чал – 12:58
Вр. Жълтец – 13:12
Под Костенурката минахме в 13:45, но не качихме върха. Исках да си пестя силите и не се нахвърлях на върхове извън списъка на първенците.
Седловината преди Г. Кръстец – 14:15. Не се стърпях и се качих на този прекрасен връх (14:27). Не го зная, колко точно е висок, но ми се видя грехота да го подсека. По-нататък изпреварих Борката – имаше несъответствие между скоростите ни. Появиха се облачета над билото, които хвърляха сянка над върховете и правеха изкачването им по-леко.
Вр. Голям Купен – 15:02. Тук направих малко по-голяма почивка, десетина минути. Преди и след мен се виждаха хора от нашите, но се движех сам.
Вр. Малък Купен – 15:28. Останалите го подсякоха, а аз им завидях. Но нали го раздавах Торбалан...
На Платнишки ярове настигнах тръгналите в 4 часа двама души.
Вр. Амбарица – 16:12. Чувствах се бодър и силен, за разлика от 2007, където тук вече едва се влачех – главно благодарение на голямата жега. Тази година беше по-хладно и много приятно за ходене.
Х. „Добрила” – 16:43. Посетих само чешмата, мих се, смених си чорапите. Настигна ме Владо. Оттук до „Ехо” вървяхме заедно с него. Владо, дължа ти извинение, че много бързах и вероятно те изтормозих. Виждах обаче, че през цялото време бях на границата да се включа във времето и нямах избор. Извинявай!
Х. „Дерменкая” – 18:37. Дотук бързахме доста, но на хижата по стара традиция спряхме да ядем манджа. Аз опрасках и две гърненца с овче кисело мляко. Помислих и за трето, но реших, че ще е проява на чревобеснивост, а туй е голям грях. Тръгнахме в 19:10, другите още не бяха дошли от х. „Добрила”.
Заслон „Орлово гнездо” – 19:57. Удивих се на строежа. Заслонът е много разширен, станал е голям и хубав.
Троянски проход – 21:04. Още бе светло. Шосето от заслона до прохода ни разсипа. И двамата ни заболяха краката. Мечтаехме си да имаше някакъв начин да изключим точно този участък от похода. След прохода ни нападнаха няколко песа, аз се браних с двете щеки, накрая след шумна и войнствена конфронтация продължихме.
При паметника на летците се разминахме с колотуристи от Ком към Емине. Мръкна и запалихме челниците.
Х. „Козя стена” достигнахме след голямо бързане в 22:55. Хижата светеше ярко отдалеч. Сякаш всички по целия път бяха известени за похода. Хижарят ни черпи с чай. Неусетно проседяхме цели 35 минути. Продължихме в 23:30.
По лошата пътека намалявах само на трудните места. Установих, че бързането запазва силите ми. Предишните години тук вървях заедно с големи групи, много бавно. Мисля, че точно бавното ходене ме изморяваше много накрая. Сега бързах и на „Ехо” бях още съвсем добре – уморен, но не и скапан.
Хижа „Ехо” – 1:13. Завършихме „задължителната програма”. Хижарят ме глези с чай и супа. Оставих Владо да спи (блазе му!) и в 1:40 тръгнах за вр. Вежен. Луната светеше много силно и на откритите места вървях без челник.
Душманският баир преди вр. Каменица ме съсипа. Едва си местех краката и скоростта ми намаляваше все повече. Накрая наклонът стана най-голям, а всяка крачка беше самоизнасилване.
Вр. Каменица – 4:03. Нататък беше равно, но самото местене на краката вече ми беше трудно. Все пак знаех, че имам достатъчно време да се довлача. Температурата на върха рязко спадна, дотук беше доста топличко като за през нощта. Появи се и роса.
Вр. Вежен – 4:39! С преплитащи се крака се домъкнах до пирамидата. Направих си труда да си направя една снимка със светкавицата, после избрах най-меката (и мокра) трева, опънах чувала, пъхнах се вътре и умрях.
Малко преди 9 часа дойдоха 7 туристи от х. „Вежен”. И те знаеха за нашия поход. Разсъниха ме и не можах да заспя повече.
Слязох мързелешката до Клисура. По влака се срещнах с други хора от похода.
Ще направя и един албум със снимки, времето беше чудесно за снимане, но ще е по-късно.