Winman, четейки камарата ти патетични, заковъзхваляващи постове, изместващи вниманието от същината на темата и целящи да вменят вина на жертвите от този инцидент, у мен се надигна едно силно неприятно чувство, граничещо с бяс. Тъкмо смятах да ти отговоря така, както смятам, че подобно поведение предполага и windman ме изпревари. Нейният спокоен, хладнокръвен отговор до голяма степен ме отрезви. Замислих се: защо да се нервирам и поддавам на подобна плоска провокация, каквато представлява цялото ти писание? И по този начин несъмнено да ти доставя дълбоко удоволетворение?

Все пак отговор е необходим. Задължително е да се оборят подобни хлъзгави, двусмислени, необосновани изказвания, целящи да опетнят тези, които заслужават само нашето съчувствие и съпричастност, а междувременно и омаловажаващи простъпката на въпросния хижар. И така, по ред на номерата:

1) Относно четиримата туристи - закононарушители, природоненавистници, безсъвестни типове. Въобще - утайката на нашето прогресивно законосъобразно общество.

Ралица и приятелите й не са отишли в планината с мисълта да престъпват какъвто и да било закон, разпоредба или просто правило. Доколкото им е било известно, палаткуването до самия заслон е законно и регламентирано, чрез събираната от туристите такса, която те с готовност са възнамерявали да заплатят. Вярно, непознаването на закона не оправдава неговото неспазване, но определено е смекчаващо вината обстоятелство и някак не се връзва с теорията ти за умишленото, целенасочено и преднамерено погазване на закона.
Хижарят, който е трябвало да им разясни тяхната заблуда, не го е сторил. Той просто ги е изгонил. Дори не ги е поканил да преспят в заслона, предлагайки им законосъобразна алтернатива на палаткуването. Какво им е оставало да сторят, след като са били грубо пропъдени от единственият подслон на часове околовръст? След целодневен уморителен преход? Късно вечерта, вече измокрени от падналия дъжд и в очакване на задаващата се силна буря? Ако някой те хвърли в езеро, до което има табела "Плуването забранено" какво ще сториш? Ще прецениш, че личната ти цялост е нищожна пред закона, пред този обществен императив, ще прибереш ръце и крака и ще се удавиш, умирайки удовлетворен, че си постъпил законосъобразно? Или ще се опиташ да доплуваш до брега? Толкоз за последвалото им принудително бивакуване в разрез със закона.

2) Относно "отмъстяването" на Иван чрез "Прокурор, Дело, Съд".

Признавам, че след като прочетох точно тази част от предния ти пост, останах меко казано сащисан. Дотук ти се придържаше към някаква последователност в излагането на доводите си, макар и съшити с бели конци. Но подобна фрапираща безсмислица, контрапунктираща на цялата ти теза за законосъобразно поведение винаги и навсякъде, прекрачва всички разумни граници. Силно съм любопитен каква според теб трябваше да е реакцията на битите? След като възхваляваните от теб законови методи, очевидно в случая са само израз на мъст? Да се извинят на побойниците, оправдавайки се със заблудата си относно палаткуването до заслона? Може би дори да благодарят за положените от последните усилия да им налеят малко почит към закона в невъзприемчивите кратуни? Да обещаят, че повече нама да правят така? Да си превържат набържо потрошените глави, след което - ведната бегом до София, не толкова заради Пирогов, колкото без всякакво бавене да започнат да разясняват на колегите си планинари, че палаткуването до заслон Тевно езеро е забранено и винаги е било така, а всякакви спомени за предни палаткувания там, свързани със заплащане на несъществуваща такса, са просто халюцинации, породени от разредения въздух?
Ако Ралица и нейните приятели търсеха мъст, ако желаеха единствено и само "да си го върнат", то уверявам те, нямаше да се главоболят с прокурори, съдилища, медии, форуми и пр. Просто щяха да съберат една малка, но боеспособна и добре въоръжена група и да се качат обратно на езерото. Щяха да си го върнат тъпкано. Бързо, лесно, ефективно, без никакъв излишен шум и разправии. Може пък да не са успели да съберат такава групичка? Какво им пречи тогава да наемат услугите на няколко късоврати симпатяги? При което сценария с "отмъщаването" си остава почти същия. Аз лично щях да постъпя така. Най-вероятно и ти, въпреки всичките си високопарни изказвания.
Вярвай ми, в никакъв случай не ги води чувство за мъст, желанието "да си го върнат", да накарат Иван да плати за понесената от тях болка. Ако прочетеш малко по-внимателно този, а и всички останали форуми по темата, ще видиш, че те навсякъде призовават към въздържане от саморазправа. Въпреки многобройните доброволци, които изведнъж решиха, че Тевно езеро е много добра дестинация за един излет през weekend-a. Фактът, че онзи хижар преживя тези събота и неделя, говори сам за себе си. Това, което целят четиримата пребити туристи, е законосъобразно наказание на виновника; превенция на последващи инциденти от подобен характер на този заслон; компенсация за понесените телесни и душевни страдания, по реда, определен от закона.

3) Относно поддържаната от теб теза "Щом нарушавам един закон, то отричам закона като такъв и не мога да очаквам той да бъде спазван спрямо мен." Или по-конкретно: за съизмеримостта на закононарушенията.

Ако ти, тук и сега, декларираш, че в целия си досегашен живот като пълнолетен и подсъден гражданин на Република България, не си извършил нито едно закононарушение, от какъвто и да било род, характер и размер, то ще приема поне на теория горецитираното твое изказване. В случай, че не можеш да потвърдиш, че никога не си хвърлял фаса си на улицата; че никога не си наругал простака, който те е засякъл на кръстовището; че никога не си счупил клонка или сгазил тревичка в парка; че не си извършил нищо забранено, колкото и и незначително да е то, то тогава си оставаш един пълен лицемер.
Да разгледаме следната сиуация: Чакаш на пешеходен светофар. На километри и в двете посоки на пътя няма и една кола. И ти решаваш да пресечеш. На червено. Не застрашаваш по никакъв начин себе си, а още по-малко - околните. Не нанасяш вреда никому. И същевременно извършваш закононарушение. Пресичаш. На отсрещния тротоар те чека полицай, станал свидетел на цялата ти вътрешна борба, предшестваща вземането на сътбоносното решение. Изважда палката си и те смила от бой. След което се обажда на бърза помощ да дойдат да те съберат от плочника. Проява на човечност, нали разбирате... Е, опитай се да ме убедиш, че едиственото, което ще предприемеш след тази "случка", ще е да си вземеш един месец болнични, ще си извадиш съответните поуки и ще започнеш да вкарваш в пътя близки и познати, обяснявайки им колко нередно е пресичането на червено....