Я да помислим какво беше по силите на българската дипломация след Втората балканска война? Ако по време на военните действия българската армия не бе отстъпила над 100 километра на гръцкия фронт и над 50 на сръбския, при прекратяването им (дори след намесата на Румъния и Османската империя в гръб) границите на югозапад щяха да бъдат други. Ако пък вместо да отстъпва българската армия бе успяла да настъпва, например поне до Битоля и Солун, то границите на югозапад щяха да бъдат други. Само че българската армия не настъпи и не задържа позициите си, а напротив, загуби боевете при Брегалница срещу сърбите и Кукуш срещу гърците, след което отстъпи съответно над 50 и 100 километра. Вярно е, сръбската армия бе спряна на линията на днешната българо-македонска граница, а гръцката според масовите твърдения била почти обкръжена при Кресна, но практически нито един от противниците ни не е бил разгромен, като успехите идват след значително българско отстъпление, оставило под вражески контрол поне 25,000 квадратни километра. Край.