Не, според мен македонците се страхуват от албанската агресивност и затова търпят всякакви издевателства. След конфликта от 2001 едва в последната година македонската полиция си позволи зрелищни атаки, преследвания и арести на албански въоръжени групи, които държаха фактическия контрол над редица села, при това без да се крият. На практика македонските сили за сигурност нямаха достъп до цялата територия на страната чак до пролетта на 2008 година. Отношението на македонските националисти към българите е съвсем друг проблем.
Според мен не познаваш добре историята и по-точно знаеш нейните популярни митологични версии. Не си виновен за това, защото българското общество упорито отказва да анализира историята си и в масата си предпочита пропагандните самозалъгвания в духа на телевизионното предаване "Памет българска". Дипломацията и армията не са отделно съществуващи и самата концепция "армията ни печелела, но дипломацията губела" е инфантилна. Защото дипломацията би следвало да е органично свързана с моментните възможности на армията и обратното, поне в епохата на реалполитиката, ако знаеш какво имам предвид. В действителност сериозни провали са допускали и армията, и дипломацията на България. Най-сетне, не дипломацията загуби боевете между Солун и Кукуш и отстъпи около 100 километра под натиска на гръцката армия през лятото на 1913, не дипломацията рухна при съглашенската офанзива в Македония през есента на 1918 и не дипломацията доведе до разпадането на българския окупационен корпус в Македония при отстъплението му през есента на 1944... Във всички тези ситуации българската армия претърпя поражения. Нужно е да се забрави самоизмамата за непобедимата ни на бойното поле армия - такава армия не е имало и не може да има. А да не се анализират българските военни поражения е опасен отказ от осъзнаване на реалността.
Крайно време е българите да осъзнаят, че популярните в България версии на историята може и да не са верни. Особено когато става дума за поражения и Македония. Българските пропагандаторски настроени историци лъжат не по-малко нагло от съседските такива. Може този факт да не ни звучи приятно, но това не го прави по-малко значим и вреден. Един пример. Каймакчалан е място на героична, но неуспешна българска отбрана, и на не по-малко храбра, но победоносна сръбска атака. Българско поражение при Каймакчалан и сръбска победа при Каймакчалан - това е положението. Дипломати в окопите май не е имало!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите