Привет Малама,
Названието на селото,така както се изговаряше до скоро от родопчаните е Томраш.С едно меко "О",което в другите диалекти в България се трансформира в "Ъ".Нормално е да се изговаря Тъмраш.
Тъмрашлий,в качеството си на мусулмани по време и след Априлското въстание не са клали и палили така,както по други места.
По силата на уредбата на Османската империя,мусулманските общности са били длъжни даподдържат неформални въоръжени отряди/башибозук/,които при заповед са длъжни да се включват във съответните военни действия.
Вън от това,в средните родопи никога не е съществувало напрежение между християни и мусулмани на регилиозна основа.Едните са си ахряни,по-късно-помаци,другите са си каури...На Байрам комшията помак носи баклава на кошията каурин,По Коледа християнина тропа на вратата на помака да го сурвака...Така е било,и сега е така.На битово ниво естествено...както и на всякъде.
Иначе стои въпроса,когато някой има политически интерес да създаде напрежение.
Та по време на въстанието,по сила на законовите разпоредби,помашките села от нахията е трябвало да дадат башибозук,за потушаване на размириците.Да,ръстосвали въоръжени групи по християнските села.но като резултат,в жертва е даден само един старец от Дедово.За грабежи по тези села,като изключим золумите които са направили част от хората на Халил ага в Брестовица и Перущица,имаме само още един случай.
Лилково.Пролетта,след Въстанието,в Лилково се изсипва тумба башибозук от съседни/но не и тъмраш/села.Предводителя им май е от Лясково,или Михалково.
Лилковци не смеят да мръднат.
Влиза башибозука по къщите,товари на каруците зърно,покъщнина,завивки...
Идва есента.Лилковци започват да изнемогват.Без зимнина ги заплашва гладна смърт.
И един ден,в центъра на селото се изсипва същия този башибозук.
Разпряга пълни каруци със заграбеното:Ай сванка си е вашу,зьомните си го!Обръщат се и си заминават...
такъв е бил живота там.Доброто и лошото са вървяли заедно./А ти знаеш ли,че след въстанието на равно с башибозука,по селата са грабели и християни от съседни села?/Просто труден живот,на трудно място,в трудни векове.
Като изключим онези дебилчета от Перущица,които убиват кадъната и запалват Тъмраш,други изстъпления на хора/не мусулмани,или християни/от съседни села над тъмраш и останалите помашки села не е имало.
Не съм сигурен,дали през Руско-турската война руски части не запалват селото,трябва да проверя.Но в никакъв слъчай наши хора.
Има един войвода-Поп Тодор от Сотир,дето много им се кани,ама остава само с каненето.
Знаеш ли на пример,че когато Захари стоянов прави съвещанието в Сотир 1885 година,на това съвещание има данни,че присъства и Ахмед ага.Разговорите с него са,при необходимост,по време на съединението,той с башибозука си да затвори планината,за да не могат през нея да минат турски части им да ударят Пловдив в гръб?
Трудна е историята на тази планина!И в никакъв слъчай не еднозначна.