Бойните действия,ако не се смятат многобройните провокаций и от двете страни,започват малко от татък Хаджийца,над Лилково.
Ние имаме граничен пост на вр. Св.Илия ако не се лъжа.
По време на обход на наш патрул,вероятно по пътя от Хаджийца към м.Митницата и Пилаф тепе,турски пост не издържа на напрежението и открива огън по нашия конвой.
Това стартира масиран огън по цялата гранична линия.
Първите сериозни боеве са между нашите части,разположени на Върховръх и турската отбранителна линия на Комаров камък.Там още стоят следи от окопите и ями от снарядите.
Турското поделение се е намирало между Тъмраш и Бей бунар.
При тези атаки ние даваме много повече жертви от турците.
На служба в турската армия е имало и български/мохамедани/аскер от Тъмраш и околните помашки села села.При първа възможност/разбирай веднага след започване на бойните действия/те се разбягват по селата си.Логично!Турция ли ще бранят,или за семействата да мислят.
Отделно,че в българската армия на свой ред е имало войничета от околните християнски села,с които често са се познавали и са поддържали комшийски отношения.
Естествено,всяко стадо си има мърша.И от татък,и от към нас.Не знаем какви изолирани инциденти може да е имало.
Като любопитен пример,вън от контекста-През онези времена Чурен е било смесено село.
Чуренските помаци се разбирали перфектно с християните.В същото време,Тъмрашките помаци правели много поразий,грабежи и издевателства над Чуренските помаци,а в същото време не закачали християните.
Какво да правиш.Мотани времена!Кой крив,кой прав...?!?