Малко престараваш с аналогията си с Батак.
Тъмраш/Томраш/е съществувал като християнско село малко по-на юг,вероятно югоизточно от сегашно Скобелево.Неясно кога,вероятно за да избягнат набези през по-размирни времена,селото се преселва на сега известното място.С течение на времето/не от веднаж/,вероятно по социално-икономически причини се ислямизира.
Добива известност като център на русчупската нахия в началото на 19-ти век,по времето на Хасан ага.Итересен деребей.Изключително силна личност,самовластен господар на Планината си,без да се съобразява много-много с Портата при вземане на решения.Толерирал е християнското население в нахията си.Взима жена от Широка лъка/възможно християнка/.По този повод прави ремонт на тракийския път през Карабаир,за да могат да минат катърите с рубата.Възможно е,при този ремонт да са загинали строителите на Мезар гидик,не знам.
По някаква причина,Ангел Войвода прави опит да го бастиса.Неуспешно,като при това загиват хора на Ангел войвода.Охраната му се състои от лилковци,християни.Известно е името на някой си Делю.
Има трима сина-Ахмед,Адил и Халил мисля.
Като Нахийски управник го наследява Ахмед ага./Да не се бърка с Ахмед ага от Барутина,който бастисва Батак/
Също самовластен господар.
На многото подканяния на Филипополския бей,да слезе да му отдаде почит,на края с тридесетина здравеняка от башибозука си слиза в Пловдив,развърта се из конака на бея,"Е те ма,на Беим,гльодай ма,от ша си одам!"Завъртял се и се върнал в Планините си.Също като баща си, толерира християните.Поддържа приятелски връзки с игумена на ман.Св.Петка над Асеновград.А след Освобождението,при възстановяването на ман. на Бяла черква,специална делегация отива в турско/Томраш все още е в турски земи/да го покани.
По време на въстанието със своя башибозук пресереща Башибозука на Емин ага мисля,над Яврово и заявява,че ако хората на Емин ага слязат в Станимъшките села,от селата на Емин ага,камък върху камък няма да остане.Така спасява от бастисване Станимъшко.
С Адил нещата са малко по-мътни.Разнася се слух,че Брестовишко овчарче е убито в жертвоприношение на конака му над Брестовица.В сущия конак се събират и пройдохи,които след въстанието грабят в Брестовица и Прущица.
През Руско-турската война хората от селото се разбягват и се укриват по съседните Осиково,Петвар,Лясково,Михалково...Като се успокояват нещата,се завръщат.
12-та година,няколко пройдохи от Перущица,поупияни тръгват към Томраш да грабят.Селото е напуснато.Има само една възрастна бабичка,която е застреляна от някой от тях.След това/нарочно или случайно,за да прикрият стореното/избухва пожар и селото изгаря.Става въпрос за няколко Перущенски отрепки,отхвърлени от самите си съселяни.
Избягалите от селото хора се укриват по съседните села и Девин.Част от тях,в паника забягват през Триград към Беломорието.Тук,с един мръсничък политически подтекст,въпреки другите си проблеми,турция им устройва перфектен транспорт през морето.Като резултат,сега в Мала Азия имаме село Томраш.
В момента наследници на Тъмрашлий има по Смолян,Девин,Лясково,Осиково...
Това е много на кратко историята,без претенций за абсолютна прецизност.
Но да се говори за мюсулмански Батак,може да бъде само тенденциозно и във вреда на всички.

Редактирано от jari на 18.06.08 11:27.