Сигурно ще прозвучи грубо и грозно, това , което ще напиша, но е факт. Притежаваме къща в Созопол, но рядко ходим там. Миналото лято решихме да изкараме няколко дена в Созопол. Още на входа за града ме впечатли красивото курортно селище, което са изградили. (Злите езици говорят, че е на ДПС и затова няколко години подред палеха боровата гора, защото им е пречела. Дали е така не знам). И така, карам си по пътя, от дясно красиви згради. Обръщам глава в ляво към къмпинг "Златна рибка". Виждам една яка линия, започваща от брега и свърсваща на около 300 метра в морето. Има кафеникаво червен цвят. По късно разбирам, че това са фекалиите на новоизградения курортен център. Още по-странното беше, че доста хора от къмпинга с огромна наслада се пляцукаха между въпросните фекални помии.

На другия ден се събудих с особено добро настроение. Все пак бях на почивка. Нямах грижи и си бях в любимия Созопол. Отидохме на плаж на така наречения хармански плаж. Хората със слаби нерви да не четат по-нататък. Още щом се инсталирахме до брега и погледнах първия излизащ от водата и всичкото ми желание за къпане в морето се изпари яко дим. Група, явно приятели, излизаха от морето след къпане и игри. Всеки чистеше нещо по главата и лицето си. Така беше преди време след морска буря. Много водорасли изхвърляше морето в залива и те полепваха по главите, косите и лицата на хората..

Загледах се и с върховно усилие на волята се въздържах да не повърна. Хората чистеха от главите, косите и лицата си лайна!

Отщя ми се и плаж и всичко. Аз съм служил във въоръжените сили на БНА, когато те бяха част от Варшавския договор. Мислех, че съм видял всички възможни гнусотии и нямам гнус от нищо. Да, ама не. Созополската гледка ме отврати и ми изпари всякакво желание за морска баня в рамките на градските плажове. По-късно разбрах, че града няма пречиствателна станция. Количеството фекалии е било успешно поемано и абсорбирано от морето. С разрастването на града и увеличаването на легловата база, обаче положението е станало, меко казано, миризливо.

Прибрах си семейството набързо от градския плаж и решихме да отидем до любимите скали южно от Созопол, където преди години съм извадил стотици килограми миди с които дежурно черпехме нашите приятели от вътрешността на страната. Даже правехме консерви за зимата. Пак да, ама не! Навсякъде опънати въжета, изградени огради, вихрещи се строителни дейности. Просто достъпа до морето е невъзможен. За миг си представих, догодина, когато населят и тези къщи с курортисти къде ше отидат фекалиите? И там няма пречиствателна станция. Работата е ясна! Или извън Созопол, или къпане само в басейна пред хотела. Ако има такъв. (Видях няколко хотела изградени на пясъчната ивица с басейни. Хората явно са взели мерки за гостите си.) А другите накъде?!

Ние се натоварихме на автомобила и отпрашихме към по-малко лайняни плажове. Къшата ни отново е празна и едва ли ще ни види следващите няколко години. Според слуховете щели да правят пречиствателна станция с европейски пари , но кога, не се знае още. Като я направят, ще отидем и ние.