Имаше период, когато страшно много го играехме това. Със съгурност не му казвахме "кър", но сега не мога да си спомня как го наричахме.
Но две са нещата, които ми изплуват в съзнанието, когато си спомня безгрижните детски лета /и досега никой не ги спомина/
Първото е барута и пиротехниката. Бяхме се превърнали в машини за "лющене" на барут от кибритени клечки. Така добитата ценна суровина /предмет на всякакви натурални "сделки"/ се използваше за гърмене по всевъзможен начин: в каПси от малокалибрени пушки, отмъкнати от пазеното с въоражена охрана стрелбище; в два болта и гайка; в "тъпканак"; за заря и какво ли още не.
А миниум и бронз. Леле как хвърчха кремъците.
Ами димките - те бяха изкуство. Знаех за пластмасите повече от химик-инжинер в Девня. Но нищо не можеше да се сравни с амониевата силитра. Из квартала толкова често се носеха димни завеси, че ако нещо наистина се запалеше, така и щеше да си изгори-никои нямаше да му обърне внимание.
Да не пропусна филтрираната йодна тинктура/дали се добавяше и нещо друго/
Другата велика игра бе на "Лепка"
Целта е да обереш "картичките"- лица и гърбове на кибритени кутиики с "лепката"-калобран или друга подходяща гума. Мисля, че няма друга игра, която да е по-цапаща от тая.
Тия игри и резултатите от тях трябва да си ги припомням по-често и да се замисля преди да се вбеся и разкрещя на малкия/най-често, защото някои друг ме е изнервил преди това/.

Не плюйте сегашните деца, че в сравнение с утршните тия, ще ни се струват ангелчета.