Привет,
отвесът, до който си стигнал не е 3-4 метра. 24м въже идва късо,за двойно при рапел в най-високата част - точно на билото, където е единствено лавино безопасно.10-15 м. преди да се стигне скалата, от другата страна на която е отвесът, има забит скален клин на нивото на рамото (челото на скалата където е забит гледа на юг). От него може да се спусне косо на надолу-юг и по посока на пътя, към ръба, т.е. косо към отвеса. Стига се до намираща се малко по-ниско 20-25 м. като "дупка" на ръба на този напречен гребен, от запад на който е отвесът. От това място до улея след отвеса има около 4 м. Там при "дупката" отляво в скалата, но много ниско, може би дори под снега (през февруари) има друг клин с лента (от тази зима), от който се спускаш до улея. Спускането не е много, но долу е много стръмен улей и е злокобно. Особено в сняг до кръста. Иначе може да се откатери или скочи. В улея се налага да се осигуряваш по стената. Иначе разчиташ само на пиянството на споменатия по-горе. Надясно плътно до стената на отвеса от дясната ти страна се качваш право нагоре - обратно към билото. Не се лакомиш да изкачваш косо наляво, защото се оказваш в средата на мн малък, но много гладък (тревен) и стръмен лавинен склон 5-10 м преди билото. Минеш ли това, има само още едно тегавичко подсичане от юг в непосредствена близост - за да стигнеш парапета, който виждаш отляво малко по-ниско от себе си. Нататък ръбът е песен.

Явно си толкова добър колкото бърз и изкусен в иглутата, за да се оправиш без котки и без сечиво.
Браво.
Пази се от абстиненцията. Изключително коварна е.

Поздрави за всички.