|
Из зимна Рила за 5 дни: 20-24.02.2008
Около две-три седмици преди тръгването с Виктор /хор Хормония/ нахвърляхме един примерен маршрут за 3-4 дни из Рила. Без да е определен нито точния маршрут, нито точната дата. Така идеята остана да виси във въздуха. През това време аз направих още 2-3 скитания,последното от които към Лисец, Осогово и вр.Руен. Така седмицата преди тръгването Виктор се обади да ми припомни за уговорката. Ок, викам аз, щом се говорили, да го направим. Казвай точната дата, и да потегляме - ха сега де. Точно бяхме решили да тръгнем в петък /15.02/, и прогнозите за идващия уикенд се скапаха. Даваха го много лошо време, с големи студове и ветрове. Падна едно чудене - ту би, ор нот ту би. Най-накрая разума надделя, и се разбрахме при първите признаци за подобряване на времето да хващаме гората. Следващите няколко дни от вторник - 19.02, ги даваха много добри за туризъм, и така решението бе взето: тръгваме сряда сутринта. Така за сефте от дълго време уикенда бях заложник вкъщи, очаквайки следващите дни. В понделник се чухме отново с Виктор, и той предложи да тръгнем във вторник някъде следобяд вместо сряда сутринта. Първоначало искахме за един ден да стигнем от София до х.Грънчар - наистина доста смело решение. Не че нямаше да го направим, ама голям зор щяхме да видим още от първия ден. Още повече, че никой от нас не бе минавал маршрута. Пък и Виктор току си бе купил нови снегоходки и за първи път щеше да ги използва. Та кандисах за предложението му да тръгнем във вторник в късния следобяд и да направим едно вечерно ходене до х.Мусала, там да спим и да следващия ден към Грънчар.
Тук е мястото да кажа, че в последния момент към нашата маломерна група се присъедини и трети спътник - Данчо. Голям мераклия е за ходене този човек, и понеже бе малко "прекаран" /друга история/ и бе заложник през уикенда, взе си отпуск ден преди това, и хвана гората с нас. Стига толкова предисловие
19.02.2008: Предстартов ден /или вечер/:
Някъде в късния следобед хванахме буса от автогара юг в посока Самоков. От там след половин час другия бус ни хвърли до Боровец. Последваха малко приготовления за ходенето и някъде към 17.40 с големия багаж започнахме мъките - защото да мъкнеш из баира около 20 кила багаж /всичко за 4-5 дни в зимни условия/ не е лесна работа. :-)
Но ние с Виктор като едни добре тренирани добичета все някак се справихме. На Данчо раницата му бе по-лека, ама айде, на него му е простено - все пак неговите ходения са по-редки и кратки, та да не го измъчим човека от началото още :-).
Целия път до хижата го изминахме за около 3 часа. За около час и половина стигнахме до Велчовото мостче. До там, макар че вече се бе стъмнило, не ползвахме челници, оттам нагоре обаче времето много се развали - падна гъста мъгла и задуха студен вятър. Така се наложи да се пооблечем и да сложим челниците. Колкото по-нагоре към Маркуджиците се изкачвахме, толкова по-гъста ставаше мъглата. Някъде след третия Маркуджик вече нищо не се виждаше, дори и челниците ни не можеха да пробият мъглата. Вървяхме малко напосоки и много трудно уцелвахме коловете. Бре, викам си аз, ако и следващите дни е така, много критика ще отнесат Минчо Празников и компания. А бе започнала фазата на пълнолуние, луната бе почти пълна, за жалост обаче цялата бе закрита от гъстата облачна пелена. Така малко като слепци, и очаквайки всеки момент да изникне хижата, вървяхме сякаш цяла вечност. Знаехме, че след последната голяма стръмнина /наречена някога от някои туристи Голгота/ трябва да видим хижата, ама не би - не се виждаше пущината. Този период от време и път от Маркуджиците до хижата ни се стори цяла вечност. И както обикновено става при гъста мъгла, хижата изведнъж изкочи пред нас /или ние пред нея/. Ееее - разгеле, пристигнахме, въздъхнахме всички с облекчение. Така за около 3 часа, към 20.50 бяхме на х.Мусала.
За наша изненада бяхме сами в хижата. Очаквахме да има хижар, ама него го нямаше. Явно зимата през седмицата си слиза надолу. Последва редовната процедура - преобличане, паление на печка, хапване и лягане /за някой рано, да други късно/. Виктор бе доста изморен, дори не му се ядеше и си легна рано. Трябва да отбележа, че неговата раница тежеше адски много - дори и за мен, който обикновено нося тежка раница, както и сега. В комбинация с качването за първи път на снегоходки, както и лошото време, веднага го разбирам и му влизам в положение. Ние с Данчо открахме покрай печката до 01 след полунощ, след което айде по чувалите и леглата.
Аз лично така и не можах да спя. Наместих се на едно легло-лодка до печката и цяла нощ се кривих като глист. Както и да е, предремех около 3 часа, ококорих се още по тъмно, и чаках да се съмне и спътниците ми да се събудят. През нощта вятъра бе издухал облачната пелена, луната бе светнала с цялата си сила и се очертаваше един хубав, ясен слънчев ден.
Ден Първи: /20.02.08/ - х.Мусала-вр.Мусала-х.Грънчар
Още с първите слънчеви лъчи разбрахме, че ни очаква един прекрасен ден. По предварителни сведения знаех, че лятното време за изминаване на маршрута от х.Мусала до х.Грънчар през вр.Мусала е някъде около 6 часа среден темп на ходене. Така че, имахме цял ден на разположение, с моткането и без прекалено бързане, за да стигнем до вечерта на х.Грънчар.
Първите слънчеви лъчи галят стръмните северни склонове на вр.Мусала /снимка на Данчо/.
Ранно-сутрешна снимка от покрива на по-ниската сграда на хижата към вр.Дено, който както винаги първи посреща първи слънчевите ласки. Не напразно върхът е наречен Дено /Деньо-ден/ от местните планинци от селата в подножието на Рила, които по румения изгрев на върха знаят, че съмва и деня започва./снимка на Данчо/
Към Мусаленския циркус: Вляво е Мусала, вдясно - вр.Алеко, а по средата между тях - Безименния връх.
И спокойни, че имаме достатъчно време, си позволихме по-късно тръгваме от х.Мусала към 9.00 часа. Поне аз тръгнах към 9, около 15-ина мин. след двамата ми спътници. Ходенето до заслон Ледено езеро с всичките спирания за преобличания /т.е събличания/ и снимки ми отне около час време. Още 25.30 мин. последваха до качването по въжетата до върха. Виктор се спря в подножието на въжетата да сваля снегоходките и да слага котки, докато ние с Данчо издрапахме до върха със снегоходки. Малко зор си беше,ама става. Данчо нямаше котки /което по-натам щеше да му изиграе лоша шега/ и с пикела си помагаше да стигне до горе, доката аз носех и пикел, и котки, ама пусти мързел - та изкарах по ръба до върха със снегоходките,багажа и щеките.
От заслон Ледено езеро към второто циркусно стъпало на Мусаленския циркус и вр.Алеко. В дъното се вижда и Витоша.
На Мусала бяхме към 11.35, 15-ина мин. след това дойде и Виктор, събрахме се всички в метеорологичната станция и уж малка почивка, та открахме 2 часа време, докъм 12.30. Отново мойте хора тръгнаха 15-на мин. пред мен и трябваше да ги догонвам към седловината преди вр.Малък Мечит. На върха доволно починахме, хапнахме, поговорихме си с метеоролога Росен, който чакаше своята смяна.
Тази зима аз специално се качвам на Мусала за 3-ти път, и за първи път виждам напълно затрупан входа, през който обикновено се влиза в станцията. Това наложи да се качим при терасата с измервателните уреди и по стълбичките надолу да слезем долу при стаите.
Затрупания вход на метеорологичната станция
Затрупания със сняг вход, сниман отвътре /сн. на Данчо/.
И малко снимки от вр.Мусала към околните простори:
От Мусала на изток към Трионите/отдолу/, вр. Малка Мусала/в центъра-зад котата/ и Източна Рила - Ибърското било.
На юг към пътя, който ни очаква - Близнаците,Маришки чал, Ковач и Средна Рила. В далечината - Пирин.
Западно от Мусала към Скакавското било на Средна Рила. В далечината се вижда и Северозападна Рила с нейните първенци. Мусала и Източна Рила са отделени от Скакавското било на Средна Рила чрез дълбоката долина на р.Бели Искър.
Както споменах по-горе, тръгнах от Мусала към 12.30, 15-ина мин. след мойте спътници, и излизайки на метеорологичната тераса, ме обгърна отново една мъгла. Ужас, си казах - пак ли ? За радост мъглата бързо се разсея и малко след това отново имахме добра видимост.
На слизане от вр.Мусала в посока юг към седловината Преслапа /Преслопа/. Вижда се южната половина на Мусаленското било на Източна Рила с неговите първенци. На преден план: Маричиния циркус с разположените в него едноименни езера, обгърнат от следните върхове /от дясно на ляво/: Малък и Голям Близнак, Маришки чал - в средата и вр.Манчо с двете коти - в лявата част на циркуса. Зад тях е разположен Ропалишкият циркус с едноименните езера, обграден от юг от върховете Юрушки чал /Овчарец/ - вдясно и Песоклива вапа - вляво от него. Най-отзад в далечината издига мощната си снага вр.Суха/Суа/ вапа, под стръмните северни склонове на който се намира и Гранчарския циркус и носещите същото има езера и хижа - там, където бе нашата крайна цел за деня.
При паметника на загиналия от лавина алпинист и планинар Георги Стоименов в посока юг към Средна Рила и мощната осанка на Пирин в далечината.
Тук пускам една сесия от 4 снимки на Данчо, който поради по-добрия апарат с голям зум успя да "закове" голямо стадо диви кози, позиращи на отсрещния северен склон на вр.Малък Близнак.
Контрастиращите с тъмната си премяна диви кози по снежния северен склон на Малък Близнак
Двама позьори на фона на снежния ръб
Изкачването към Малкия Близнак. Виждат се част от западния склон на Мусала, долината на р.Бели Искър и Пчелините като част от Скакавишкото било на Средна Рила. Далеч на север в далечината - Витоша.
От вр.Малък Близнак на юг към Голям Близнак /в средата/, вр.Маришки чал /вляво/ и изискващия внимание при преминаването ръб след Г.Близнак и продължаващото била в южна посока вдясно. Зад ръба наднича вр.Суа вапа.
На седловината между двата Близнака. И очакващите ни ръбове за преминаване след качването на Големия Близнак
На вр.Голям Близнак. В северна посока - към върховете Мусала и Малка Мусала и скалните зъбери Трионите между тях.
От вр.Голям Близнак в посока юг - към вр.Ковач и Средна Рила.
За да се продължи напред, трябва да се премине през тези скали по билото. През лятото те могат да се подсечат, но зимата поради лавинна опасност обикновенно се приминава през/върху/ тях. Това бе и най-трудното препятствие за нас в течение на деня. Не е особено голяма трудност, но е по силите на добре подготвени планинари /физически и психически/. Тук обикновено се сменят снегоходките с котки и пикел. Така направихме и ние, още повече че не бяхме минавали преди по маршрта и решихме да се подсигурим. И все пак да кажа - участъка не е толкова страшен, напълно преодолим е, само малко повече внимание се изисква.
Скалният ръб след преминаването на вр.Голям Близнак, сниман в обратната посока - от юг на север. Личат Близнаците и Мусали-те.
При седловината между Маришки и Юрушки чал, подсичайки Маришкия. /сн.на Данчо/
Снимане на голяма снежна козирка при изкачването на Юрушки чал /Овчарец/ сн.на Данчо
Въпросната голяма козирка:
Изкачването на вр.Юрушки чал. Вляво от него е седловината към вр.Песоклива вапа.
Продължението на седловината и вр.Песоклива вапа, разположен вляво от вр.Юрушки чал.
На вр.Юрушки чал/Овчарец/ и поглед на север към изминатия от вр.Мусала до тук път.
Тук, на Юрушки чал, аз реших да отскоча и до разположения встрани вр.Песоклива вапа, а мойте спътници Виктор и Данчо продължиха по пътя надолу към седловината Джанка и х.Грънчар. Разбрахме се да се срещем долу направо на хижата.
Снимано от вр.Песоклива вапа към Ибърското било на Източна Рила.
От Песоклива вапа в посока запад - към близкия вр.Юрушки чал и Средна рила зад него.
От Песоклива вапа в посока юг - към внушителните скалисти северни склонове на вр.Суха /Суа/ вапа и намиращите се под нея Грънчарски циркус, езера, хижа Грънчар и река Грънчарица.
При слизането надолу от Песоклива вапа и Юрушки връх в посока седловината Джанка /Долни Куки/ отдясно се виждат отсечените страховити скали, спускащи се стръмно към долината на р.Бели Искър и яз.Бели Искър.
Връх Суа вапа, снимана от седловината Джанка и огряна за последно от заляващото слънце.
Изпращане на залязващото слънце и посрещане на пълната луна в района на р.Грънчарица и х.Грънчар.
Така при х.Грънчар завърши този пълен с впечатления и емоции първи ден от обиколката из зимна Рила. Последва дежурното приготовление на дърва, печка, храна, хапване, приказки край огъня и някой и друг час сън. Аз както винаги спах има-няма 4 часа, ама явно в планината съм не ме лови, пък и бързо се наспивам. .
На сутринта установихме леко посещение из торбите с храна от някакво мишле. Добре, че то милото се е оказало разбрано, та последствията бяха минимални.
Сутринта предстоеше ден 2-ри и преминаване на маршрута от х.Грънчар до х.Рибни езера.
|
Из зимна Рила за 5 дни: 20-24.02.2008 - Ден Първи;
