|
|
| Тема |
 С респект към Пирин! |
|
| Автор |
ивчo1 (непознат) |
|
| Публикувано | 18.02.08 21:23 |
|
|
|
Този път всички медии бяха категорични. И радио и телевизия и сайтовете за прогнозата за времето, всички твърдяха едно - Лошо време, абсолютно неподходящо за туризъм. Въпреки всичко това почивните дни както винаги са само 2. Ако ги изпусна какво - да чакам следващият уикенд? Не, благодаря! И както бяхме 5 души така се стопихме на 3-ма и то именно заради прогнозите за лошо време. И така, тримама аз Милена и Били поехме към Пирин с идеята да ходим на Тевно езеро през хижа Каменица. Имаше различни идеи- да тръгнем в петък вечерта, да пристигнем посред нощите в хижата или да тръгнем много рано сутринта в събота. Та все пак тръгнахме в събота и в 6:00 часа вече излизахме от София. Студено време, но ясно. След като вече се развидели виждахме белоснежните склонове на Рила и после на Пирин. Времето беше разкошно - студено, но ясно. Видимост - прекрасна. И така в 9:15 вече бяхме в Попина лъка. Малко време за обличане и още малко за да уважим баницата на Милена и хайде на път. Пътеката към хижата си беше добре отъпкана. Добре и зле. Мятаме без снегоходки - но си беше заледено.
С всяка стъпка към хижата, през студената все още гора, постепенно се откриваха върховете на Пирин Конски кладенец, Синаница, Каменица.
Към 11:00 вече бяхме на хижата. Времето продължаваше да е все така слънчево, студено и обещаващо. След кратка почивка за по чай и ½ бира и няколко разменени хижа с хижаря, вече отново сме на път.
Информацията беше, че имаме партина до Тевно от скиори, които са били минали няколко дни по рано. Бързо след хижата сложихме и снегоходките.
След около 30 мин. - хванахме партина изпита от моторни шейни, които както се виждаше бяха минали скоро. Не се потъваше. Така- продължихме да се изкачваме по долината на Беговишка река. Долината ни криеше от вятъра и усещахме студените му камшици от време навреме. Кратки спирания за по чай, вафличка и други сладки стимуланти. Небето започна да се покрива с различни по цвят облаци. Вятъра набираше сила и така ни накара да си сложим маските и шлемовете. Зъба и Яловарника се откриха с цялата си красота пред нас.
Накъдето се обърнеш – една малка снежна приказка. Само да гинямаше тия облаци, които леко по леко в съвсем нежна пелена обгръщаха върховете. Все още всичко се виждаше.
Малко преди да излезем на Кози превал хваняхме едно леко ребро в ляво за да излезем на Беговишки рид. От другата страна – майко мила!! Бурен вътър на тласъци, който ако не бяха тежките ни раници, с лекота би ни метнал в долината. Билото над Белемето беше гъсто покрито с облаци.
Преваляше 15:00 часа. От излизането на рида до слизането до кози превал (5 мин) почти цялата долина на Мозговишка река се забули в мъгла. Изчаках двете момичета които бяха на 5 мин. след мен. Чакайки ги в главата ми нахлу един въпрос. Задавал съм си го много пъти и винаги отговора е труден, въпреки че вариантите са два. Кога човек трябва да спре, да се обърне и да се върне?? При всеки един случай е различно – въпросът е един, но начините по които трябва да се подходи са безброй. Трудно се обръща човек и се връща назад. А в този момент това бе правилното решение. Момичета веднага се съгласиха с мен и хайде назад. Тук вече съжалявах, че не бях със ските. Спускането щеше да бъде 15-20 мин. А нас ни чакаше още 2,30 часа път назад. Вятъра се усилваше, температурата падаше бързо. Въпреки хубавите ми ръкавици усещах как ми връзнат пръстите. Започнах да „свиря на акордеон” за да се стопля. Слава Богу имаше ефект. Стигнахме хижата около 17:30. Хижаря Георги ни поздрави за втори път днес със „Добре дошли” . Изкарахме вечерта пред камината със свежата компания на единият от арендаторите на хижата и неговото страхотно червено вино проснати пред бумтящата камина на хижата. А трябваше да сме сега на Тевно езеро. На следващата сутрин се събудихме от свестенето на вятъра около хижата и гледката на летящият навсякъде сняг. Термометърът показваше -18 градуса. А с този вятър?? Към 10:00 часа вече слизахме надолу към Попина лъка, Студ вятър и слънце. Решихме да ходим по пътя, хам не го бяхме вървяли, хем и да се разходим малко повече. По обяд вече бяхме при колата.
Хайде надолу към града. От пътя за София се виждше билото и силния вятър по него.
Това беше. Пирин ни допусна до себе си. Не докъдето искахме, но достатъчно ми беше, че бях в прегръдката Му.
| |
| |
| 
|
|
