|
На тия философски мисли ме наведоха някои скорошни теми в клуба. Предварително моля за извинение.
За мен е много любопитна еволюцията на планинарските ценности с времето. Веднъж, нямайки по-спешна работа, бях седнал в Народната библиотека и прелиствах стари броеве на туристически вестници и списания. Много забавно четиво. Материали, които на места приличат 1:1 на нашия клуб (с малки особености на стила и правописа), а на други сякаш са били писани от извънземни.
Изглежда, че в началото на ХХ век енергията на туристите е била насочена най-вече към две неща: 1) пропагандиране на туризма, спечелването за него на статут на достойно занимание и увеличаване на броя на практикуващите го и 2) туристическо усвояване на планините: строеж на хижи, маркировка, издаване на пътеводители и пр. За постигането на тия цели голямо значение се е отдавало на организационното изграждане на БТС.
Има от тая епоха една прелюбопитна за мен особеност. Сякаш тогавашните туристи са изгаряли от срам да заявят на глас, че скиторят по баирите за едното удоволствие. Всички в надпревара отчаяно са търсели всевъзможни "оправдания" и "обосновки" на планинарството: спомагало за опознаването на природата, за опознаването на културата, давало някакви приноси към науката и какви ли не трогателни чак до смях "сериозни" причини да се дигнеш по чукарите. За мен, от дистанцията на времето, това е извънредно забавно.
От това време май датира и цялата, ако мога така да я нарека, "планинарска субкултура". В началото организираните туристи са имали какви ли не табиети: униформи (!), специални дрехи и заврънтулки (аз лично помня да съм виждал по стари планинари разни префърцунени кожени нагръдници с еделвайси), ритуали, песни и т.н. Създадена е била и цяла "идеология", въздигаща в култ колективното начало на планинарството, обожествяващо Вожда-Водач, и пр., и пр.
После дошли социализъмЪт, комунизъмЪт и пролетарският интернационализъмЪт. Това време го помня лично. Цел номер 1 беше Масовостта. Тази дума беше някакво заклинание, а в БТС членуваше (според статистиките) половината българско население. Според партийните повели, туризъмЪт бил здравословен и възпитавал в патриотичен дух (то си е така) и поради това (това не е така!) целокупното население било длъжно да се занимава с това. Организирано, разбира се.
Все пак не може да се отрече, че по това време много от старите ценности се пазеха и уважаваха: имаше благосклонно отношение към тръгналите на по-сериозни прояви, планинарството се възприемаше като извисяваща духа дейност и се противопоставяше на "животинските удоволствия" като пиянството. Държавата пряко подпомагаше и насърчаваше туризма. Повечето хора с раници възприемаха общуването с природата като естетически и духовен акт.
Тогава добиха популярност и различни казионни форми на "торбаланство": 100-те национални обекта, 7-те планински първенци, и др. подобни. Даже и аз съм пълнил торбата с национални обекти, но скоро ми писна.
Връщането на дивия капитализъм промени много неща, всички ги знаем.
За мен положителните са:
- До голяма степен бе развенчана стадната култура. Издигна се ролята на личното отношение на планинаря към планината, на личния му избор кога, къде, как и с кого да ходи.
- Понамаля ненужната навалица по върховете.
- Алпинизмът и другите по-екстремни форми се освободиха от задушаващата прегръдка на "загрижените" за безопасността "отговорни органи".
- Организацията БТС на практика изгуби всякаква реална роля на посредник между планинарите и планината. За сметка на това се създават малки, динамични и активни неформални организации, които според мен са много по-адекватни и за времето, и за целите си.
Отрицателните:
- Планината се възприема от много хора като поредната стока за консумация.
- Останаха някъде далеч назад идеите за някакво нравствено възвисяване и усъвършенстване на човека в резултат от планинарството. Кефът от общуването с планината се поставя на едно ниво с кефа от общуването с шишето, спринцовката, чалгата. "И я съм човек като тебе, ве, и я съм дошъл да си правим кефа!" - ми реве някакъв пиян изрод в столовата на хижата и е твърдо убеден, че това място е точно толкова негово, колкото и мое.
- Налице са настойчиви старания за комерсиализация на планинарството. Въвеждат се досега чужди за българския планинар отношения от типа водач/клиент, предназначени да изведат горе хора, които иначе сами никога не биха се качили. Зная, че тук има маса хора, които ще ми възразят, но за мен това е отрицателно явление. Капиталът се мъчи да изтласка човекът с раницата от хижата, да я префасонира в хотел и да посреща и обслужва според дебелината на портмонето.
- Планинарството стана по-скъпо удоволствие. Никой не помага в плащането на сметките.
Хайде, добавяйте, ако темата ви е интересна...
|
Планинарството не умира
