Да, Спасе,

За съжаление това е наш Дамян. Не ми се искаше да повярвам и чак в сряда бях наясно с реалността. Освен на повечето от туристите, възпитаници на Стопанската академия от последните години, той е известен и сред по-старите участници във форума. [url=http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1942740201&page=&view=&sb=]Първоначално редовно следеше писанията и понякога участваше с ника "ненормалник", а по-късно като "сенсей" и "снежен барс"[/url]

За хората, които не го познаваха искам само да отбележа, че бе човек, който обичаше планините - много, и много четеше за тях, вероятно повече, отколкото повечето от нас и със сигурност още повече мечтаеше. Дано сега е по-близко до мечтите си! Спомням си как веднъж сподели, че е преписал "Мечта отвъд долините" на Людмил Янков. Това бе по време, когато тази уникална книга беше кът и още не бе излезнало юбилейното издание на Одисея.

Абсолютно не са прави тези дето се опитват да търсят виновни. Особено пък , когато не познават човека, а също физическите му възможности както и особеностите на характера. Те не биха могли да разберат също как е възможно да се изниже рано призори с непознати, без дори да е споменал предната вечер на приятелите си за намерението си да слиза на юг. Нещо повече - всякакви обвинения не представляват нищо друго освен бъркане с пръст в рана, защото тази дискусия се чете или ще бъде четена, от хора, които наистина са пристрастни и ги боли.

Не би могло много да се добави към темата, особено когато всичко вече е белязано от знака на необратимата действителност. Все пак на мнение съм, че отново в писанията на Огнедишащия преценката е изключително обективна и трябва внимателно да бъде преосмисляна. Зимният Ботев и не само, би могъл да бъде приятно изживяване, когато планината е благосклонна, но в други случай крие и огромни рискове. Най-популярните подходи, както е известно, са от Калофер по-жалоните през Параджика, от х. Плевен и от х. В. Левски и х. Равнец. Първият е най-дълъг, но най-безопасен, тъй като по него има възможности за подслоняване, а и самият масив на първенеца се явява малко или много естествена преграда за предимно идващите от запад ветрове; През х. Плевен е най-кратко, но металното въже преди излизането на главното било е коварно място. Там силата на стихийте често е по-голяма отколкото и в по-откритите части;
Жалоните, спускащи се на юг, непосредствено преди най-високата кота на вр. Жълтец - разклонът в мъгла понякога не се забелязва, още повече, че да се достигне, идвайки от з. Ботев, в повечето от случаите вятърът бие директно в лицата. По-надолу маршрутът си остава изключително открит. Стига се до слабо изразеното връхче, на което се разделят зимните маркировки за х. Левски и х. Равнец. Ако се избере първият вариант то следването на маркировката при липса на видимост предполага доброто познаване на разположението й и при всички случаи повишено внимание. Стръмно е, а отклоненията отвеждат в лавиноопасни улеи; Маркировката към х. Равнец, означава спускане към седловината, където се пресича с лятната пътека х. Левски - з. Ботев (или Башмандра, според маршрута). За по-нататък, обаче трябва да са запазени сили, тъй като следва изкачване към масива на Равнец.
И тук уви е бил може би единственият шанс, защото има теоретична възможност за подслон - в едно овчарско заслонче разположено леко вдясно от коловете след седлото. Самото прикритие не е в цветущо състояние, а най-вероятно се и затрупва от снега, а и дори да е известно съществуването му, в мъглата и бурята и при създадената обстановка едва ли би могло бързо да се открие ....
Иска ми се да наблегна единствено на строгата необходимост за неотклонение от жалоните, в разгледаните подходи, защо в противен случай рисковете и усилията ще бъдат многократно повече, както изглежда се е стигнало и до злощастното събитие ....