От всичко, което изчетох, изслушах и изгледах, си правя извода (дано не греша), че няма за какво да упрекнем Пейо и Андрей. Борили са се много мъжки и според мен са направили всичко по възможностите си, за което заслужават най-голямо уважение.
Искам да подчертая дебело, че това, че не са успели да спасят Дамян, в никакъв случай не ги прави виновни в нещо. Това, че са го оставили да умре сам, колкото и жестоко да изглежда - също. Даже това, че МОЖЕ БИ действията им не са били възможно най-правилните и най-ефективните. Това е много тънък момент, който се надявам да разберете. Безгрешни са само боговете. Всеки, на който се е случвало "удоволствието" да попадне в истински ботевски вятър знае много добре, че самото ПРЕБИВАВАНЕ в такава обстановка изисква доста здрави нерви, за да не се предадеш на паниката. Сега добавете към това внезапната и неочаквана среща със съвсем чужд човек, на когото не познавате нито физическите и психическите възможности, нито моментното състояние. Добавете нуждата да се вземат бързи и критични решения, които могат да значат живот или смърт за някого. Добавете усилията да влачите един човек четири часа в дадените кошмарни условия. Добавете накрая и стреса от осъзнаването, че въпреки усилията ви той просто умира в ръцете ви. Да се иска от някого да бъде бог в подобна ситуация е глупост.
Както обикновено, и в този случай според мен основната вина за трагичната развръзка е имала жертвата. По всичко изглежда, че Дамян не е бил готов да слезе сам от заслона в дадените условия, но не го е оценил. Не е успял навреме да осъзнае, че е по-добре да се върне и да изчака. Изглежда е разчитал на други хора, на тяхната компания и помощ. Изприказваха се много приказки в този форум, как другарството и взаимопомощта били сърцето и душата на планинарството и тъй нататък. Те нека пак си бъдат, но категорично не съм съгласен с призивите да се РАЗЧИТА на приятелите. Човек трябва да разчита единствено и само на себе си, а приятелите са само за допълнителна осигуровка и успокоение. Да РАЗЧИТАШ до степен да си мислиш, "аз това сам не мога да го направя, но заедно с приятелите ще мога, защото те ще ми помогнат, тъй че тръгвам" е първо нечестно по отношение на приятелите, на които вменяваш в задължение да правят това, което си е лично твоя работа, и второ, опасно самозалъгване. Или, както още се казва: помогни си сам, та да ти помогне и господ.
Поклон пред паметта на останалите горе и дано всички бъдем достатъчно мъдри да се поучим от грешките им и да не ги повтаряме.
|