В планината независимо от сезона е добре да си носиш винаги чувал, примус, фолио, компас (не GPS- защото може да са му паднали батериите). Демек да си независим каквото и да стане с времето.
----------------
Не съм съгласен с теб.
Ние с жена ми оцеляхме преди 2 години на билото над х. Грънчар през януари при минус 14 С през деня / колко беше през нощта навън не знам / и при средно силен вятър / около 35 - 45 км/ч / в снежна пещера, която изкопахме сами, без чували, без шалтета, без примус и без лопата за копаене. Бяхме с котки, снегоходки, щеки и един пикел. Не искам да се хваля с това. Просто казвам, че всичко е според зависи. Може да носиш 1 камион екипировка и пак да загинеш. Няма 100 % сигурност никога. Има няколко фактора - опит, екипировка, познаване на маршрута, късмет, но най-важното, което Аспарух е писал в сайта си: ТРЯБВА ДА СЕ МИСЛИ. Второто най-важно нещо, когато възникне ситуацията е доколко участниците в нея са способни да ИМПРОВИЗИРАТ, за да компенсират липсата на всичко друго в момента - екипировка, късмет, нормални метео условия / това са думи на Лъчо в същата тази тема, в която коментираме /. Смятам, че ние имахме голяма доза късмет, но също така смятам, че имахме и необходимия минимум екипировка, опит, познания за маршрута и начин за оцеляване в зимна планина. Слава Богу не бяхме в ситуация на снежна виелица, нямахме травми и измръзвания и нямаше паника. Също така нямаше как да се разделим, защото сме повече от приятели. Проявихме и някакъв разум, защото първо проверихме прогнозата за времето преди да тръгнем на планина и бяхме наясно, че единия от 5-те дни, които щяхме да прекараме в Рила щеше да бъде престой в хижа Мусала, заради бъдещо кратко влошаване на времето. И наистина на 2-я ден си седяхме в хижата на приказки с хижаря и никъде не сме ходили - навън беше виелица - и през ум не ни е минало да тръгваме в такова време.
Ето линк с нашия разказ в клуба:
Според мен Лъчо е дал много по-убедително становище по въпроса:
Абе вие сте чудни хора. Ти на планина може би тръгваш с ръководството на САС в джоба на раницата, с чувал и въже да те влачат, а може би и с удобна торба за транспортиране на трупа, ако се стигне дотам, и плочка с подходящ надпис? Ако е така, предвидлив си... Но по лични впечатления повечето хора не тръгват на планина с идеята да ги влачат и спасяват.
Искаш да споделяме - добре, ще споделя личен опит. Не съм спасител, случвало се е случайно да попадна в някакви спасителни действия. Доколкото си спомням, опитвал съм се да помагам на закъсали някъде около 6 пъти. В 3 от тях пострадалите вече са били мъртви още от момента на тръгването ни, тъй че всякакви действия, правилни или грешни, са били без никакво значение. В един друг случай ставаше дума повече за помощ, отколкото за спасяване, тъй като обстоятелствата бяха такива, че нямаше непосредствена опасност за здравето и живота на пострадалата. В другите два случая спасяването бе успешно и от съществено значение за пострадалите. В последните 3 случая, когато сме успели наистина да помогнем, сме действали импровизирано, на място и без предварителна подготовка, без особено голяма организация, с наличното на място "материално-техническо снабдяване", не особено богато, но използвано добре (1 въже, 2 пикела, 2 чифта котки, 1 спасителна шейна и каквото има по раниците общо за трите случая). В първите три случая имаше далеч по-голяма предварителна организация, тръгването бе след подготовка и с повече инвентар, но както казах, файдата бе 0. Тъй че в обобщение мога да кажа, че моят опит ме кара да мисля, че успешната импровизация е по-важна от носенето на нарочни чували и въжета при всяко ходене някъде. Казаното разбира се не важи за специализирани организации като ПСС, не би трябвало да се приема и като оправдание за лошата организация на големи прояви (като, да кажем, една масова алпиниада).
А иначе действията на участниците в събитията не желая да коментирам, защото знам от личен опит, че никой, колкото и препатил да е, не може да знае как би постъпил самият той в конкретната ситуация. Защото всяка ситуация е различна - и най-важната променлива са не метео условията, а конкретните хора - участници в ситуацията.
|