Абе вие сте чудни хора. Ти на планина може би тръгваш с ръководството на САС в джоба на раницата, с чувал и въже да те влачат, а може би и с удобна торба за транспортиране на трупа, ако се стигне дотам, и плочка с подходящ надпис? Ако е така, предвидлив си... Но по лични впечатления повечето хора не тръгват на планина с идеята да ги влачат и спасяват.

Искаш да споделяме - добре, ще споделя личен опит. Не съм спасител, случвало се е случайно да попадна в някакви спасителни действия. Доколкото си спомням, опитвал съм се да помагам на закъсали някъде около 6 пъти. В 3 от тях пострадалите вече са били мъртви още от момента на тръгването ни, тъй че всякакви действия, правилни или грешни, са били без никакво значение. В един друг случай ставаше дума повече за помощ, отколкото за спасяване, тъй като обстоятелствата бяха такива, че нямаше непосредствена опасност за здравето и живота на пострадалата. В другите два случая спасяването бе успешно и от съществено значение за пострадалите. В последните 3 случая, когато сме успели наистина да помогнем, сме действали импровизирано, на място и без предварителна подготовка, без особено голяма организация, с наличното на място "материално-техническо снабдяване", не особено богато, но използвано добре (1 въже, 2 пикела, 2 чифта котки, 1 спасителна шейна и каквото има по раниците общо за трите случая). В първите три случая имаше далеч по-голяма предварителна организация, тръгването бе след подготовка и с повече инвентар, но както казах, файдата бе 0. Тъй че в обобщение мога да кажа, че моят опит ме кара да мисля, че успешната импровизация е по-важна от носенето на нарочни чували и въжета при всяко ходене някъде. Казаното разбира се не важи за специализирани организации като ПСС, не би трябвало да се приема и като оправдание за лошата организация на големи прояви (като, да кажем, една масова алпиниада).