Само донякъде-до Мусала.В петък понеже се успахме за автобуса в 8.25 от Радуил за Боровец и се нагласихме за следващия(от Пловдив до Благоевград) който спира в Радуил в 9.20.Да ама не-автобуса дойде само с 40минутно закъснение точно в 10.00.Стигнахме до Боровец и там нова изненада на лифта-километрична опашка от скиори-чужденци и нашенски кашкавали(Кашкавали е слаба дума за градски чеда който се качват в планината по дънки и маратонки или токчета).След 75минутно чакане успяхме да се доберем до заветната кабинка.Имам чуството че тия кабинки са се смалили-като малки се качвахме по 6-ма,а сега като се качихме отпред 2-ма с две раници и стана тесно.Отзад се качи една лелка с раница(жената се оказа турист от Пловдив).След малко стигнахме на Ястребец и лелята отпра към хижата а ние се помотахме-гети,снегоходки,чай,очила,щеки...Групата кашкавали вече им беше станало студено и почнаха да хленчат и забравиха въобще за хижата а набързо се завряха в кафето на горната станция...Тръгнахме и ние към хижата,не бързахме,макар че вече минаваше обяд,времето беше перфектно-слънчево,ясно без грам вятър.Имаше доста скиори и бордисти,ама след като отминахме Маркуджиците намаля им присъствието.Стигнахме до хижата неколко минути след лелята,вътре имаше група французойки които почиваха.Хапнахме малко и след кратък разговор с лелята тръгнахме нагоре тримата.Тя пак дръпна напред докато ние се оправиме със снегоходките,ама сега бързо я настигнахме.Нагоре имаше пъртина-и други бяха минавали със снегоходки,ама лелята нямаше и доста затъваше.От време на време я изчаквахме,друго не можехме да направим.Стигнахме до заслон Еверест а той заключен понеже е петък.Тъпите самоковци които го държат се качват само събота и неделя,понеже само тогава имало файда.А че има туристи и през другите дни не се сещат,че заслона не е хижа и трябва да е винаги отворен за закъсали,не знаят...С една дума-българщина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите