По т. 1.

Да. Тъжно е. Но реалният живот не е приказка без край и такива неща се случват ежедневно по белия свят. Тъгата и радостта са една от многото двойки противоположности, които за да бъдат в баланс, което е нормалното състояние на нещата, трябва да се случват непрекъснато и двете. Не може да има само много радост и малко или никаква тъга. Всяко истинско приятелство рано или късно е белязано от раздялата. И това в общия случай укрепва характера и волята на двете страни и ги прави по-силни.

По т. 2.

Да. Съгласен съм. "...можем да си говорим и човешки, без да се нападаме БЕЗПРИЧИННО." Но някои са по-емоционални в изказа, а други са по-чувствителни.

А това, че предположенията не съвпадат е видно от разменените между нас постове. Но ако се замисляме преди да пишем каквото и да е, ще спестим някои допълнителни страдания на други хора, които страдания биха причинили нашите писания, които са били продиктувани от иначи добри намерения.

Но хайде да не разводняваме повече темата на човека с нашите философствания.