Дааа, и мен веднъж като дете (13-14 г.) ме нажилиха едни оси, хем насред града. Неумишлено, без да знам, какво е, ритнах гнездото им. Нещастен случай без виновни, тъй да се каже.

Веднъж почне ли атаката на крилатите, единственото разумно нещо според мен е да си плюеш на петите с възможно най-висока скорост, и то незабавно. Ако можеш, да се скриеш някъде, да се хвърлиш във вода или да се провреш през храсти, ако се намират такива екстри наоколо. Аз се опитах да се правя на голям хитрец, като клекнах и замръзнах неподвижно с надеждата, че гадинките няма да ме ужилят, ако не мърдам и не ги дразня повече. Помислих си, че да бягам ще е грешка, защото тъй или иначе не мога да ги надбягам. Оказа се обаче, че те не били чак толкова глупави. Около 10-15 секунди само кацаха по мен, без да ме жилят. Аз си умирах от страх, ама не мърдах. Бях затворил очи, защото се страхувах някоя да не ме ужили в окото; бяха ми налазили цялата глава, защото им беше най-удобна за кацане. После една ме ужили и това сякаш беше сигнал за останалите. Хукнах да бягам чак сега, като с ръце се мъчех бързо да ги изтръскам от себе си. Ако го бях направил по-рано, сигурно щях да се отърва с по-малко ужилвания и по-малко болка. Беше лято, носех леки дрехи, сещате се, почти никаква защита... получих поне 30-ина ужилвания, може и повече, половината по главата. Толкова много ме болеше, че нашите се върнаха от работа и ме завариха под душа, пуснал леко студената вода да цъцри върху нещастната ми кратуна; просто се чудех, къде да се дяна. Поне оттогава зная, че нямам алергии и свръхчувствителност към оси, освен болката нямаше други проблеми, не ходих и по доктори.